Бароло и Барбареско: Кралете на Пиемонт

На 19 януари, ние от Avinissima Wine & Food Consulting, ще имаме удоволствието да проведем майсторския клас „Бароло, барбареско и барбера: Аристократите от Пиемонт“ (повече информация, можете да намерите тук).

Ще ви разкажем за един от най-аристократичните винени региони в света, ще дегустираме емблематичните бароло, барбареско, барбера и ще поговорим за това, защо Пиемонт е един от синонимите на гениално вино.

Освен, че такъв клас скоро надали ще има и вината не се внасят у нас, ето и един текст, който да ви вдъхнови да бъдете наши гости.


Пиемонт или как италианският ботуш излита в небето

Надали има по-впечатляваща географска карта от тази на Италия. Поглеждайки винения й вариант, забележете къде се намира Пиемонт – в горната лява част на ботуша, с формата на кожен език или голяма халка, за която той може да се издърпа нагоре при обуването му.

Емблематичните пиемонтски вина Barolo и Barbaresco са точно това – халка, която качествено и стилистично изтегля нагоре цяла винена Италия. Разбира се, при тегленето на цял един ботуш трябва да се внимава – халката може да се скъса и всичко да потъне в морето на повърхностната привлекателност, bella figura и dolce far niente. Бароло и Барбареско са всичко друго, но не и сладко бездействие – те изискват търпение, ангажираност на сетивата и желание да вникнем в техните на пръв поглед крехки цветове и тела, в техните уж ръбати танини и киселини и изглеждащ съмнително потенциал. Подобно на бургундския пино ноар, те се разкриват или само на авантюристичните и свръхсетивни натури, или на достатъчно помъдрелите и смирени, натрупали сериозен дегустационен опит. 

Барбареско и Бароло са имена на селца в северозападната италианска провинция Пиемонт, разположени на около петнайсет километра от северната и южна страна на градчето Алба и едновременно с това имена на вина с контролирано и гарантирано наименование за произход. За разлика от другите местни вина като Барбера, Долчето или Москато, те не разкриват името на сорта, от който са направени. А сортът е небиоло – един от големите италиански сортове, родител на особено аристократични и дълголетни вина. За името на сорта има две теории, като едната казва, че то идва от nobile (благороден), а другата прави връзка с късното узряване на сорта и мъглата (nebbia), в която са обвити пиемонтските хълмове по време на беритбата му в края на октомври.

Името “Пиемонт” в превод означава “в подножието на планината”, в случая Алпите, и лозята изцяло го потвърждават: по-малко от 5% от тях са класифицирани като равнинни. Разположени по хълмисти склонове с най-разнообразно изложение, височина и наклон, те крият в себе си множество микроклимати, които допълват иначе континенталния климат на региона: горещо лято, мъглива есен и студена, често мъглива, зима. Важни макроклиматични фактори са планинските вериги на Апенините и Алпите, които предпазват региона от студени въздушни маси и реката Танаро, която разделя региона на северна и южна част.

Почвите са формирани след отдръпването на море преди около 16 милиона години, което оставя долен слой от глина, мергел, синя глина, туф, пясък, креда и морски фосили. 

Барбареско

Дълги години считан за по-малкият брат на Бароло, Барбареско излиза от сянката му през 60-те години на XX век, благодарение на революционните промени в избата, които предприемат Bruno Giacosa, Gaia и кооператива Produttori del Barbaresco (подробно описани по-надолу, в частта за Бароло). Лозята за Барбареско се намират на север и североизток от Алба и възлизат на около 500 хектара (една трета от тези за Бароло). 

Принципно почвите са от варовит мергел, които придават на вината мекота и ароматна пикантност. Небиоло узрява тук по-рано, отколкото в Бароло, което, поне на теория, предполага повече на брой добри реколти. Качествената система разделя вината на Барбареско, Барбареско Резерва и една от двете категории с добавено име на конкретно лозе. Обикновено то се изразява с термините „sori” или „bricco” и в такъв случай става дума за особено висококачествени лозарски масиви, нещо подобно на single vineyard. Преди да излезе на пазара едно Барбареско трябва да отлежава минимум 26 месеца в дъб, а Барбареско Резерва – минимум 50. Като цяло то не носи концентрацията и стегнатата сила на едно Бароло, но разполага с абсолютно същите танини и киселини. И макар да е достъпно по-рано от Бароло, Барбареско има също толкова сериозен потенциал и в никакъв случай не може да бъде наречено сговорчиво и лесно вино. 

Едно голямо Барбареско се отличава най-вече с елегантност, пикантна интензивност и свежи танини, които повече се врязват във възприятията, отколкото да ги доминират. Нос и тяло могат да разкрият удивително многопластова ароматна структура, чиято основа винаги се полага от сочни червени плодове – малини, череши, горски ягоди. В зависимост от възрастта и тероара тя бива надграждана от нотки на пушек, шума, кожа, подправки, листа, восък, тамян, гъба или трюфел. Барбареско може и да е по-малкият брат на Бароло в някои отношения, качеството със сигурност не е едно от тях.

Бароло 

Ако Барбареско е пример за едно страхотно небиоло, то Бароло е най-драматичното и величествено превъплъщение на сорта и със сигурност е по-добре първо да опознаете по-малкия брат, за да сте подготвени за срещата с този Лорънс Оливие на италианските вина. Тя може да не мине толкова гладко, колкото си мислите, че би трябвало да мине срещата с едно вино. 

За разлика от Барбареско, през 19 век Бароло става любимец на аристокрацията от Торино и най-важното – на Савоите – с което, подобно на бургундското и Токайското, бива провъзгласено за „вино на кралете и крал на виното”. Царственият му ореол остава и до днес, въпреки дългите години на прекалено танинови, високо киселинни и абсолютно изсушени от дългото отлежаване вина. 

Освен в едноименното градче, разположено на няколко километра южно от Алба, виното се произвежда и на територията на единайсет други общини, най-важните от които са La Morra, Monforte, Serralunga d’Alba и Castiglione Falletto. За класическа зона на производство, от която идват най-добрите вина, се считат Бароло и Кастилионе Фалето. От 90-те години на XX век насам площите претърпяват около 40%-но увеличение и към момента възлизат на около 1 700 хектара.

В качествено отношение и тук, подобно на Барбареско, законът различава между Бароло и Бароло Резерва. Първото отлежава минимум 38 месеца, 18 от които в дъб, а второто – 62, 18 от които в дъб – преди да излезе на пазара. При най-добрите вина на етикета е поставено и името на лозето, от което идват. 

Има два основни типа почви, които определят и основните стилистични разлики при вината. На запад от Алба, около Ла Мора и по северните хълмове на Бароло, почвата е подобна на тази в Барбареско – варовиков мергел – което прави вината по-ароматни и уханни, не толкова стегнати. Най-добрите парцели тук са Brunate, Cerequio, Sarmazza, Le Rocce, La Serra и най-известното лозе на Бароло – Canubi.

На изток, в лозята на Кастилионе Фалето, Сералунга и Монфорте д’Алба, почвите са много по-бедни, съставени предимно от пясъчници. Вината са по-концентрирани, по-стегнати, имащи нужда от години отлежаване преди да бъдат достъпни.  Тук имената на известните лозя са Bussia, Ginestra, Villero и Bricco Fiasco (наричано на пиемонтски диалект Bric del Fiasc).

Другият фактор, определящ стила на едно Бароло е технологичният и за да се обясни коректно, е необходимо да се върнем малко назад в историята.

След намесата на френския енолог Луи Одар през 80-те години на XIX век Бароло и Барбареско са вече сухи вина. Цял един век обаче те страдат от слабостите на природа и човек: 

– гроздето се бере неузряло и при високи добиви, което води до груби, „зелени” танини;

– небиоло има средно голям грозд с тънка ципа, съответно по-блед, лесно податлив на развитие цвят. С цел максимално извличане на багрилни вещества виното се подлага на невъобразимо дълги периоди на мацерация (контакт на гроздовия сок с ципите) и ферментация, траещи до два месеца;

– подтискане на малолактичната ферментация (поради ниските температури в избите), която би смегчила киселините във виното;

– дълги години отлежаване в големи дъбови бъчви (botti) за омекотяване на танините чрез умерен достъп на кислород до виното. Коприната за едно е камшик за друго обаче, по-точно за плода във виното, който след дългия престой в бъчвата е оксидирал и увехнал.

– резултатът е стипчиво, остро и изсушаващо вино.

През 70-те и 80-те години на XX век група производители – Renato Ratti, Ceretto, Paolo Cordero di Montezemolo и Elio Altare – започва да произвежда нов стил Бароло в съответствие с вкуса на времето: по-мек и плодов, с повече тяло и обем. Те прилагат много по-кратка мацерация (само за няколко дни) и ферментация, по-кратко отлежаване в нови малки дъбови бъчви и продължителен период на отлежаване в бутилка преди пускане на пазара. Използват ротоферментори, които им позволяват максимална, но щадяща екстракция на цвят и танини.

Както всяка сериозна промяна и тази се посреща на нож от привържениците на добре познатото и влиза в историята като „Войните на Бароло”. Днес модернисти и традиционалисти правят вино в двата края на стилистичната палета, а между тях се намества групата на опортюнистите, която взима най-доброто и от двете – модерна техника и традиционни методи на винификация. За щастие, няма еднозначен отговор на въпроса кое е най-доброто решение. Иначе скука би налегнала пиемонтските хълмове.

Модерно или не, това, с което се отличава всяко едно добро Бароло са неговият рубинено-гранатов прозирен цвят, интензивен и комплексен аромат на розови листа, катран, виолетки, есенна гора, а понякога и трюфел и стегнато тяло със здрав танин, високи киселини и затоплящ алкохол (14 и повече процента не са рядкост). Истински доброто Бароло е скъпо, но то е и едно от най-редките и дълголетни вина на света, което се развива в бутилката в продължение на повече от четири десетилетия.

За професионалния винен дегустатор Бароло и Барбареско са едни от отговорите на въпроса „Защо обичате професията си?”. Тези вина изискват свръхконцентрация, отговорност и особено важно – формиране на правилен критерий и подход, тъй като, подобно на бургундските, са едни от най-трудните за оценяване на света. Човек трябва да е наясно как да сглоби пъзела от елементи с на пръв поглед абсолютно несъответстващи краища. След много учене, постоянство и търпение сетивата и емоциите биват възнаградени и наградата е не толкова добре свършената работа, колкото идеята, че си се докоснал до нещо велико. 

За винения ценител те са почти мистично преживяване, което трябва да преживее поне един път в живота си. 

Снимки: Google; I Vini del Piemonte

Сподели:

Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn

Related Posts

Оранжево вино

Навярно сте забелязали, че тенденциите в света на хранителните продукти – чисто, био, натурално – не подминават и винения свят. Но при вината, това съвсем

Трябва ли да познаваме виното?

Виното съпровожда живота на хората от векове, преминавайки от алтернатива на водата, храна, през религиозен атрибут, за да достигне до ултимативното хедонистично изражение на разбирането