Вино за Свети Валентин или Трифон Зарезан?

Адриана Сребринова завършва „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ Университета по хранителни технологии в Пловдив през 1979 г. Тя е собственик и енолог на винарска изба Боровица край Дунава. Има една дъщеря и една внучка, които определя като щастието и смисъла на живота си.

Какво е виното за теб?

Как да отговоря на така зададен въпрос… ВИНОТО за мен е съдба и още: емоция, страст, любов, загадка, ежедневие, умора, болка, радост, безпокойство, тъга, амбиция, надежда, спомени, сбъдната мечта.

Виното се превърна в мой живот, без да е фамилна традиция или осъзнато желание.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

Когато започвах висшето си образование, след приемния изпит по успех попаднах в групата „Винарство“.

След завършването си имах шанса да се озова в добър екип от професионалисти – винари с много морал и отговорност, знания и опит. Школата, която бяха изградили колегите от Перущица, беше изпреварила времето си и ми показа един различен подход към професията, която вече беше част от мен.

Сред рецептурните производства, като високоалкохолни и подсладени напитки, виното беше една друга орбита, друга философия. В късните часове след нормалното работно време, сред тишината и спокойствието, виждах как един от най-добрите енолози на това време – Мосю Бабаев – работеше за постигане на

съвършен баланс и хармония на вината.

Говореше ми за виното като за жива система, като за жив организъм – нещо, за което нашите преподаватели в университета не ни бяха подготвили. Стъпка по стъпка разбирах, че

работата с виното е игра,

забава, разбирателство, предизвикателство, доверие и така виното ме откри, плени ме. Радостта и задоволството при добър резултат се превърна в мечта. Разбрах, че нашата професия е и изкуство. Дори във времена, когато не си избирахме мястото за лозе и вида на гроздето, стремежът ни към съвършенство в професията не се влияеше от този фактор.

Има ли в България, и специално във винения бранш, двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

 

Към жените, работещи в пловдивските винарски изби, имаше доверие и уважение. Приемахме го като нещо нормално, но и ние си го бяхме заслужили. Осъзнавахме, че имаме сериозна професия и отношението към работата ни трябва да бъде високо професионално. Имахме професионална коректност, не забравяхме клетвата, която сме дали, и това, че виното е дългогодишна и вечна любов. Главните технолози и шефове на производството на „Брестник“, „Съединение“, „Асеновград“, „Баня“, Шампански цех, „Подсладени напитки“ бяха все жени.

Те бяха отговорни и високообразовани специалисти , които вземаха важни технологични и енологични решения, доказваха ежедневно възможността за реализация на жените във винения бранш. Все пак Пловдив беше лидер – водеше както в производството, така и в иновациите и социалния живот.

Ние бяхме самостоятелна единица, която не беше част от Държавно стопанско обединение „Винпром“. За конкуренция не само се говореше свободно, но и се работеше спокойно и открито. Затова и нашият клуб – на жените техноложки – се превърна в легенда.

Не съм правила проучване и не знам какво е съотношението мъже-жени в нашия бранш, но какво и да е то, присъствието на жените във винопроизводството е осезателно и запомнящо се. Рецепторите на жените са по-чувствителни и устойчиви и това ни помага в професията ни.

Боровица е изба, която се отличава от почти всички останали у нас. Как се роди идеята за Боровица и къде се намира винарната по отношение на идейното си развитие?

Не знам дали ще мога да се събера в тези няколко изречения, за да разкажа за явлението „Боровица“. Все пак това е нашата огромна мечта, работа, дълг, стремеж, любов, страст и тъга. Възкръсването на изба Боровица бе предопределено от сблъсъка със световните вина и съпровождащото го вдъхновение. Да вземем добрите примери, запазените традиции,

качествените местни продукти,

стойностните хора, красивата природа и да представим нашата неповторима Северозапазена, както я наричам аз, земя.

Това място се превърна в кауза – да представим на всички едно неповторимо, уникално, красиво кътче, предопределено за велики вина. С неописуема почва, образувана от ответрянето на Белоградчишките скали в продължение на 240 милиона години, с високо съдържание на железни окиси, минерали, микроелементи, с достатъчно слънцегреене и с нежния повей на ветреца от Предбалкана. Всичко това прави добрия терроар и предопределя великото вино.

А как открихме избата? Тя просто беше на пътя, по който вървяхме. Открихме я с помощта на наш приятел, който ни я показа, защото никой не искал да я купи. Това беше нормално, защото тя беше една развалина, абсолютна мизерия и изискваше нечовешки усилия,

за да се преборим с негативното отношение към района, неувереността на хората тук, че нещо накрая ще се получи, с двете рецесии по онова време, с всички трудности на променливия, неспокоен климат, характерен за Предбалкана. Много усилия, кураж и вяра ни костваше да възродим едно толкова непознато място.

Тази винарска изба е произвеждала вино и виноматериали до 1980 г. – оттогава се беше превърнала в едно запустяло и тъжно кътче. Впечатлени и въодушевени от този девствен край,

отдадохме цялата си енергия и професионализъм за изграждането на съвременна изба, достойна да се съревновава с вина от цял свят. Това съвпадаше с нашата философия за правене на натурални, уникални, отличителни вина.

Само преди 20 години се проведе първата световна конференция за тероара в Санта Роса на тема „The reign of Terroir or Everybody Must Get Stoned”.

Всичко ново, революционно, което се случва, е вече пред очите ни. Само преди 16 г. светът призна и регистрира нов стил на т. нар. „Оранжеви вина“. И затова, ако ние, българските винари, не открием стойността на тероара и не го надградим, ако не осъзнаем новото време, няма как

да си запазим място сред световните вина.

С огромни усилия и перипетии засадихме и нашите лозя, успяхме да изберем най-добрите сортове , подходящи за района. Консултацията с френски пепиниер и анализите на почвата ни насочиха към пино ноар, гаме ноар, марсан, русан, вионие, шардоне, совиньон гри, каберне фран. Надморската височина от 250–560 метра, ограничените добиви и невероятно чистата природа бяха предпоставка за създаване на мечтаното грозде.

Всичко, което се прави в този район, става с много повече усилия, с много повече работа и пари. Но любовта ни към този край беше толкова силна, че вече бяхме пленени завинаги.

Хармонията, балансът, изявата на нашите вина беше нашата сбъдната мечта. Видяхме потенциала на региона и бяме много удовлетворени, когато Боровица беше отразена в световните атласи на Хю Джонсън и Джансис Робинсън, издания 2008 и 2015. Това още веднъж доказа, че това феноменално кътче на природата, сгушено под Белоградчишките скали, е достойно за уважение. Ясно осъзнавайки това, започнахме възстановяването на

славата и красотата на Боровица.

Първата гроздоберна кампания на изба Боровица беше през 2006 г. и вече 15 години тук цари магията на тихата музика на ферментиращите вина и на омайния им аромат. Така че измервано в човешки години, Боровица вече е в края на тийнейджърството. Може би във всяка професия има трудности, но във винопроизводството се изисква много издържливост и кураж,

съхранени дух и тяло – заради възможността да се взимат адекватни производствено-технологични решения. Работата ни понякога е много и продължителна, а ние сме на предела на силите си. В част от годината сме като в родилно отделение. Но удовлетворението, което изпитваме при добър резултат, не може да се сравни с нищо.

Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия?

Жената априори изгражда възпитанието, уюта и културата в семейството и обществото. Така че работата ни по правенето на вино изпълва цялото ни същество. Виното е част от традициите в бита и културата ни. И независимо от динамиката на съвремието, виното продължава да част от живота ни.

Виното запазена територия ли е? За кого?

За мен виното е запазена територия за ценителите и нашите усилия са насочени към хората, които оценяват това, което правим.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Това за мен е доста тъжна тема. Хората са объркани. И това се дължи на няколко причини: консумацията на ракия, домашното произвоство на вино, настървеното опитване на чужди производители, безпричинното поднасяне на чужди вина в ресторантите…

Но наблюденията ми напоследък говорят за събуждане на интерес към българските вина. Много хора, особено млади, се обръщат към виното с все по-голям интерес. За това спомага пътуването из Европа – там, където виното е част от културата и историята, винените събития в България, новите изби, които показват

вина на световно ниво.

Искам да отбележа, че търговците и журналистите са в дълг към винопроизводителите. Необходима е още по-упорита работа за предлагане на българските вина на ценителите. Не е нормално на места, в които има местно винопроизводство, да се предлагат чужди вина или такива, произведени от други райони в България.

В цял свят при посещение на характерни микрорайони се показват първо местните храни и вина. Разбира се, за разнообразие и за сравнимост, е хубаво да се зарежда и поддържа широка палитра вина.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

За екипа на изба Боровица най-предизвикателното събитие през последните 10 г. е поканата на Wine Society през септември 2015 за ’50th Anniversary Wine Fair. Бяха избрани 56 вина от цял свят и Боровица участваше с MRV (Marsanne- Roussanne-Viognier) и Gamza Black Pack. Също така, бяха избрани 35 имена на винари от цял свят и едно от тях беше на нашия колега и приятел д-р Огнян Цветанов. Това световно събитие даде висока оценка на работата ни и доказа смисъла от усилията ни. Такова световно събитие понякога е веднъж в живота. Признанието ни носи удовлетворение и радост и ни помага да продължим почти пионерската си задача. Защото преди нас почти никой в България не свързваше името на Белоградчик с производство на вино, а още по-малко на елитни вина.

Отбивка: няма да забравя, как в началото на нашата работа в района на Белоградчик през 2000-2002 г. говорехме за туризъм, и по-скоро за винен туризъм, а повечето хора ни гледаха с недоверие и присмех…

Коя е Адриана извън винения контекст?

Много е трудно да говориш за себе си. Звучи ми като изповед. И все пак аз съм работохолик, доверчив, дисциплиниран, общителен и отговорен човек. Обичам книгите, хубавата музика и филми, гостите и природата, чистотата и уюта… ами, типичен Рак. Останах сирак на 12 г. и се оформих като човек благодарение на голямата любов на майка ми и нейните родители, както и на приятелите и съседите. Затова съм възпитана във взаимопомощ и съдействие. Не разбирам защо хората понякога злоупотребяват с доверието и помощта ни. Това ни наранява, но се оказва че ни прави по-силни. Обичта и доверието на моите близки и приятели ми помага да продължа.

Кой и какво те вдъхновяват?

Вдъхновението е ежедневно и е от различни източници: музика, среща с приятел, добра дума от човек, докоснал се до нашите вина, появата на вино, готово за изява. Вдъхновението е нещо, което допълнително ни стимулира и добавя повече устрем и амбиция.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност?

Трудно мога да избера само едно вино, но ако трябва, бих препочела Maxxima Private Reserve. Това е първото ми вино, което позволи да проявим творчество, маниер, стил и демонстрира най-пълно философията ни. То беше предизвикателство, родено след срещата ни с колега от Австралия и неговия Black Pepper Shiraz през 1999 г. в Бордо. Едно благородно състезание между Новия свят и Европа! Апропо, през тази година Maxxima навършва 20 години!

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2021 в контекста на актуалната ситуация?

Когато настане трудно време, човек трябва да работи малко повече и да твори за следващите дни. Това прави и екипът ни – грижим се за невероятни вина в момента и скоро ще предизвикаме истинско задоволство сред нашите почитатели с много нови и изкушаващи вина.

Сподели:

Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn

Related Posts

Оранжево вино

Навярно сте забелязали, че тенденциите в света на хранителните продукти – чисто, био, натурално – не подминават и винения свят. Но при вината, това съвсем

Трябва ли да познаваме виното?

Виното съпровожда живота на хората от векове, преминавайки от алтернатива на водата, храна, през религиозен атрибут, за да достигне до ултимативното хедонистично изражение на разбирането