Северозападна България: оранжеви залези и още нещо

Северозапад и вино

Северозападна България е слабо позната на винолюбителите и малкото, което се знае за нейната природа, вината и хората й е по-скоро лаконично и не особено позитивно. Истина е, че в Северозапада има много овце и производните им: кисело мляко, сирене, извара… Истина е, обаче, и че регионът предлага поредица от други природни блага, които очакват дегустаторите си. Прекрасни вина, исторически и културни забележителности, гостоприемни и добронамерени жители, уникални условия за алтернативен туризъм и забележителна, девствена природа. Няколко пъти сме посещавали региона и всеки път си тръгваме една идея по-добри, позитивно заредени и някак пречистени. Тук като че ли хората са добри по рождение. Душата на региона е чиста и възвишена. Тук се диша с пълни гърди.

Боровица

Изба Боровица ни посрещна без фанфари, когато за пръв път я посетихме, в далечната 2015 година. Запознахме се с едната част от тандема зад проекта  – Огнян Цветанов: човек с алтернативно мислене, посветил живота си на виното. Той ни разходи из историята на винопроизводството, разказа ни за собствената си визия по отношение на виноправенето и ни предложи едни от най-прекрасните безсулфитни, оранжеви и нестандартни вина, които бяхме опитвали. Без да ги представя подробно. Те просто говореха сами. Боровица е една от съкровищниците в българския винен свят. Автентична, без излишни емоции. Жизнеутвърждаващо е, когато видиш хора, които следват призванието си и изживяват мечтата си. Които създават културни и социални ценности и които ти показват, че дори и в забравена от бога България всичко е възможно. Възможното се случва в село Боровица, разположено сред  Белоградчишките скали в Северозападна България. Фантастичните форми на скалите окриляват местното въображение и карат хората да им дават имена и да им приписват истории. Прекрасното за нас, винените хора от Avinissima и DiVino, е, че рядко срещана, но много истинска винена фантастика се случва именно тук, в изба Боровица.

Стилът на изба Боровица

Надали в България има по-обсъждани и дискутирани вина от тези на изба Боровица. Реално, място за дискусия няма – или разбирате тези вина и ставате техен заклет фен, или с дълбоко недоумение благодарите и не повтаряте. Структурата, спойката, идеята и изпълнението на вината търси равни у нас безспорно и поради неповторимия тероар, но особено поради вижданията за виното на основателите на проекта. Това са Огнян Цветанов и Адриана Сребринова – хора, за които могат да се изпълнят страници, но тъй като нямаме толкова място в този материал, ще споменем само някои основни (за целта на поста) факти. След като приема консултантска работа в региона, Огнян Цветанов открива нещо невиждано дотогава в България – свежи, елегантни и ароматни вина; живи и скокливи. Не само бели, но и червени. След процес на убеждаване от негова страна и проби, занесени ù на крака, колежката му Адриана склонява да отиде на място и както се казва на английски – The rest is history. Адриана остава в Боровица и двамата започват борбата – за земя, за изба, за грозде, за стил, за признание, за разбиране. Както често става с българските изби, които са встрани от масовия поток, признанието идва отвън, където сетивата на дегустаторите са преуморени от стандартни вина и винаги са нащрек за нещо ново и наистина добро. Петнайсет години по-късно и след трудности, които каляват човешката воля до почти медитационно ниво (разбирай няма какво повече да ми се случи), изба Боровица днес разполага с 8,7 хектара собствени лозя върху тероар, който идват да изучават учени от университета Харвард. Малко уточнение: Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати, богати са на хематитов пигмент, със спойка от глина и кварц. Хематитът е железен оксид и скалообразуващ минерал, но по-интересното е, че е познат от древни времена като камък на магьосниците. Считало се е, че камъкът защитава от магии и дава неуязвимост, поради което се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а американските индианци дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка.

Занаятчийски вина

Вината на Боровица са олицетворение на занаятчийския подход във виното – гроздето от всеки малък парцел се винифицира отделно, като сериите се движат между 280 и 380 бутилки, а върху етикета е дадена информация не само за сорт и отлежаване, но и за вид почва, добив от декар, възраст на лозите, ниво на сулфити или липсата им, кой номер бутилка от серията държите в ръцете си или от кой съд като номер идва виното. Етикетите на избата са около 35, а сортовото огледало – впечатляващо: гаме ноар, пино ноар, гъмза, шардоне, совиньон блан, совиньон гри, марсан, русан, вионие, пино ноар, каберне фран, каберне совиньон и мерло. Комбинациите, в които можете да ги срещнете са невероятно разнообразни и ще ви е трудно да изберете само едно любимо вино. Боровица е впечатляващо място. За вината да не говорим. Но и всичко наоколо – от внушителните вековни дъбове и грамадни стари орехи пред избата, през смайващата хубост на голямото лозе, разстелено по хълма под причудливи червени скали и пълно с богато разнообразие от билки в междуредията, до жизнената енергия и тоталната компетентност и безкомпромисност, които струят от Адриана Сребринова. Това лято тя беше и домакин – за пореден път – на Фестивала на ферментационните продукти, защото макар и Северозападът да не е родният ù край, тя вече му принадлежи и активно се бори тук да идват хора, да се случват интересни събития и да има повече светлина в тунела.

Снимки: DiVino.bg