За втора година отбелязваме Международния ден на мавруда

Използвани са и пасажи от книгата на Яна Петкова “А, Б, Вино”, която ще може да бъде закупена в рамките на DiVino.Taste 2022.

Чували сме за международни дни на различни сортове и региони и дори всяка година празнуваме празника на младото вино – пристигането на новото Божоле. Но вече и България има своя винен ден – Международният ден на мавруда.

Денят се празнува на 26 октомври или Димитровден. Във винено отношение този ден е натоварен с много символика: преди близо 100 години, на този ден, когато повечето винари вадят виното от джибрите, майсторът на Станимашката малага (най-известното вино, правено от мавруд по това време) Аристи Чорбаджаков – Чорбаджака, минавал на кон из лозята, проверявал всичко за последен път и давал знак за започване на гроздобера. Неговата прецизност и до днес е легендарен пример за правилното отношение към земя и хора. Затова е и логично точно Димитровден да е ден на може би най-значимият български сорт – мавруд.

Малко факти за мавруда:

Маврудът е истински местен сорт, Свещения Граал на българското вино, повод за национална гордост и тема за ожесточени спорове. Маврудът е като баницата и политиката – всеки има собствена рецепта и представа как трябва да изглежда той. Лично за нас той е символ както на щетата, нанесена от годините безжалостна комунистическа аграрна централизация, така и на обърканата представа, която има българското вино за себе си – ако попитате десет човека какво представлява виното от мавруд, ще получите поне пет различни отговора. 

Къде се крият трудностите при мавруда? Както при толкова много други интересни сортове, в неговата капризност – той е късно зреещ сорт (средата на октомври), който обаче не е студоустойчив, т.е. трябва да бъде засаждан на места, където няма опасност от ниски зимни температури и се нуждае от дълга, суха и топла есен (разпространен е предимно около Асеновград и по-малко – в Пазарджишко и Старозагорско). В горещ климат натрупва прекалено бързо захари, а и добивът му е щедър. За щастие, има дебела ципа, от която могат да се извлекат цвят, екстракт и танини и запазва киселините си – все предпоставки за вина с потенциал. 

Както всички стари сортове и при мавруда има много голяма смесена популация в различните масиви. Има десетки негови вариации, въпреки че според специалистите са се разпространили предимно два клона, наречени клон 1 и клон 2. Те имат различни технологични свойства и зреят с около десет дни разлика. По-ранозреещият (клон 2) е по-ценен заради по-дребните и по-силно обагрени зърна. Той дава екстрактни и плътни вина, докато другият (клон 1) е с по-големи гроздове, по-рехави и по-големи зърна, но не така обагрени и сладки, съответно и вината са с по-слаба структура, не така плътни и оцветени. 

Маврудът може да даде разнообразни като стилистика вина: бели, розета, червени сухи, десертни, с, без дъб, от нормално зряло или засушено грозде. Ароматният му профил е разнообразен и повече от екзотичен: червен горски плод, подправки (пипер, кардамон, бергамот), сушени билки (мащерка), горски мъх, домат (сушен и листа от домат), смола. Традиционната технология за засушаване на гроздето след беритбата, с цел концентрация на ароматните компоненти, се възражда с успех през последните десет години от изба Загрей.

Именно вината на Загрей водят нашата класация за най-добри български мавруди. Препоръчваме да опитате не само „Виница“ (която вече е била най-добро вино на България в класацията на Divino и което всяка година е между 10-те най-добри вина отново в тази класация), но и всички останали от портфолиото им. А също и вината от сорта, самостоятелно или в купаж, на избите Росиди, Едоардо Миролио, Румелия, Бендида, Боровица, Манастира, Санта Сара, Better Half, Wine Hippies, Ува Нестум, Меди вали, Виа Винера, Вила Мелник, Георгиев/Милков и всяко, което откриете и искате да споделите с приятели.

Снимки: Google; личен архив

Сподели:

Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn

Related Posts

Оранжево вино

Навярно сте забелязали, че тенденциите в света на хранителните продукти – чисто, био, натурално – не подминават и винения свят. Но при вината, това съвсем

Трябва ли да познаваме виното?

Виното съпровожда живота на хората от векове, преминавайки от алтернатива на водата, храна, през религиозен атрибут, за да достигне до ултимативното хедонистично изражение на разбирането