Още преди век испанският философ Хосе Ортега и Гасет пише: „Виното е космически проблем“. Вино има още преди човеците да са започнали да пишат историята си. Виното е било на герба и до трона на многобройни кралски династии, то е съпровождало хората в най-важните моменти от живота им в продължение на векове.
Искрата на виното е дотолкова силна, а природата му предизвикателна, че веднъж влезли в темата, за нас става почти невъзможно да не задълбаем в нея. Освен че хората сме любопитни по природа и търсим нови вкусове и сетивни преживявания, като че ли се чувстваме длъжни на самите себе си да знаем малко повече за историята и философията виното.
Има много научни статии за правопропорционалната връзка между консумирането на вино и подобряването на стандарта на живот. В миналото, поради липсата на достатъчно вода, виното е било по-скоро съществена житейска нужда, отколкото лукс. Следва период на идентификация на индивида чрез виното като демонстрация на социален статус. Днес виното повече от всякога е ценно културно наследство и традиция, която преоткриваме, а знанието за него се свързва с висока обща култура.
Същото важи и за изкуството на самото винопроизводство, което в последните десетилетия се развива неимоверно бързо. Единственото обаче, което остава непроменено и до днес е асоциирането на виното с гастрономията, историята, традицията, произхода, регионалността и философията на живота.
В допълнение, виното е съществена част от икономиката. То подпомага и е съществен елемент от важни сектори като селско стопанство, ресторантьорство и туризъм, давайки възможност всички те да повишат значението си в общия икономически статус на държавата.
В последните години, за щастие, се повишава както предлагането, така и производството, но и търсенето на вино в България. Вносители и производители се опитват да задоволят любопитството на все по-активно търсещия винолюбител. Но между тях и него все още има „информационни дупки“. Често потребителят не знае къде да намери това, което търси, поради липса на източници, а когато се запознае с някой вносител или производител често не знае какво конкретно да избере. Причините са или липса на обща винена култура на потребителя, или фиксирането му в определен сорт или регион, което не му позволява да експериментира и да открива нови винени хоризонти.
Какво се случва? В ресторантите и винените магазини все повече се предлага почти единствено „познато“ вино. В повечето случаи това са совиньон блан (защото всички го консумират), мерло (защото баща ми и дядо ми го правят от години), мавруд (заради легендите и патриотизма), шардоне (защото звучи интересно), Кианти или Бордо (защото е изискано и скъпо и показва социален статус) и много други примери. Но това съвсем не говори добре за винената култура и на едните (ресторантьори) и на другите (масовите потребители). Така се получава един затворен кръг – един вид винена комфортна зона – в който нито едните, нито другите могат да научат нещо ново.
Какво обаче се случва, когато обърнем внимание на винената си информираност и повишим културата си?
Самочувствие и увереност (при избора)
Едва ли се чувствате комфортно, когато имате задача да изберете виното за себе си или за компания и не знаете как да опишете това, което търсите. Неудобството (често необосновано) пред сомелиера или продавач-консултанта във винения магазин е основната причина да правим грешни избори или просто да изостанем в знанието си избирайки всеки път една и съща бутилка (совиньон блан да речем). Колкото повече се информираме и четем за него, толкова повече увереност имаме при следващия избор.
Нови хоризонти
Виното ни позволява да открием непознати и интересни перспективи от живота. Всяко пътуване до винен регион, среща с винопроизводител или посещение на дегустация или събитие ни дава нова информация, разширява мирогледа ни и подклажда любопитството ни. Може и да ни смири, особено когато чуем въпроса: „О, и във вашата страна ли има лозя?“. Във всеки случай, осъзнаването, че ние сме миниатюрна част от винената необятност ни прави много по-толерантни винени хора.
Преоткриване на собствената сетивност
Дегустацията е трениране на сетива, изграждане на асоциации и подреждане на спомени. Не напразно сетивата, които участват в процеса на дегустация – обоняние и вкус – се наричат случайни, защото ги използваме много по-рядко от зрение и слух. Чрез виното си припомняме, или научаваме, какъв е мирисът на божур, къпина или борова гора след дъжд и опознаваме понятия като киселини, танини, сладост, горчивина. Чрез виното се връщаме към сетивата си и започваме да разбираме защо харесваме един или друг аромат или вкус, а други – по-малко (както с хората). Винаги е добре да знаем защо обичаме нещо или някого.
Осъзнато консумиране: Най-важното e, че чрез виното се учим на умереност.
Както с всичко, което приемаме в тялото и съзнанието си, количеството и начина на консумиране на виното може да промени и повлияе на ефекта, който то би имало за нашето тяло. Първото нещо, което постигаме с адекватна винена култура е, че виното не изисква само дегустаторски умения, а най-вече осъзнатост.
Когато тестваме дадено вино, ние се фокусираме върху различни части на небцето си, които са детектори за сладост, киселинност, алкохол, танини. Така, обръщайки внимание на вкусове и усещания, ние не само ангажираме устната си кухина, а и мозъка. Учим се да се наслаждаваме осъзнато. Всички знаем, че знанието повишава удоволствието и това е особено валидно при темата „вино“.
Как все пак можем да се възползваме от тези позитиви?
Курсове и обучения
Посещаване на модерирани дегустации и събития
Пътувания до винени дестинации
Четене на книги
Гледане на филми и видеа
Използване на социални медии и апликации
В онлайн магазина на www.vinoto.com можете да намерите информация за курсове, вина, книги и апликации, както и да ни зададете интересуващите ви въпроси.
Снимки: личен архив, Google