Chenin Blanc или сортът на вашето задоволство

От Яна Петкова

Шенин блан е новото черно. Не е модерно, а непреходно.

Мен ако питате, шенин блан е по-скоро новото умно, но не съм сигурна дали умното е еn vogue у нас. Едно е сигурно – че шенин блан ще ви достави върховно винено удоволствие и ще се качите в собствените си очи като любопитен винен човек.

Както всеки интересен сорт и този има предълга история, започнала още през 9 век в Долината на Лоара във Франция. Цялата дължина на реката по тези времена е осеяна с манастири, които активно засаждат различни култури и водят дневници кои са най-подходящите за региона, в който се намира съответният манастир. Съществуванието си като самостоятелен сорт шенин блан, известен по това време като Plant d’Anjou, дължи на двама активни господа – единият абат, а другият – неговият зет, земеделец. Между 1520 и 1535 година абат Denis Briconnet засажда около манастира Montchenin различни сортове от цяла Франция, за да види кой е най-подходящ на региона. Plant d’Anjou печели убедително и тръгвайки от лозето в Монтшенин покорява цяла средна Лоара между Нант и Тур и се сдобива с ново име: Chenin.

Source: ttps://winecellarage.com

Този, който за първи път пише за Chenin Blanc е любимият син на региона Франсоа Рабле – в глава 25 на „Гаргантюа и Пантагрюел“. В книгата той пише и за „vin pineau“ и че то е „сатен за душата му“, и за което няма съмнение, че е шенин блан. Pineau de la Loire е един от синонимите, с които е известен сортът по бреговете на Лоара.

Родината на шенина е, както вече споменахме, Долината на Лоара и по-точно областите Anjou-Saumur и Touraine, които са в средното течение на реката. Да живеят ДНК-изследванията на лозите, които могат да ни разкрият почти толкова интересни детайли, колкото и при хората. В случая, децата, които играят в един двор са и роднини – Sauvignon Blanc, Trousseau и Chenin Blanc са братя. Или сестри.

Издръжлив и плодовит, шенин блан покарва рано и зрее късно, което може да е проблем в някои години (пролетни слани). Това, което изкачва шенинът на равно място с ризлинга е неговата свежест. А това място е най-високото на стълбицата. И двата сорта са бегачи на дълги разстояния със забележителен потенциал за отлежаване и преобразяване през различните етапи от живота си.

Шенинът е толкова разнолик, колкото много малко сортове съумяват да бъдат и дава пенливи, сухи, полу-сухи, сладки и полу-сладки вина.

Лоара е не само неговата родина, но и неговата крепост. Cremant de Loire, Vouvray и Saumur са вашите пенливи приятели там с фини балончета, ефирно тяло и лек меден полъх. Ценово – прекрасни.

Vouvray може да бъде и сладко вино – от късно брано, ботритизирано, грозде. Десертни са и бутилки с етикет Montlouis, Bonnezeaux и Quarts de Chaume.

Ароматите на тихия и сух шенин от Лоара са ясно откроими и заковаващи вниманието: мед, бели цветя, слама и ябълка. Понякога и ядки, в зависимост от тероара.

Сух шенин имаме, когато на етикета пише някоя от следните апелации: Savennieres, Savennières Roche aux Moines, Coulée de Serrant (което е само едно лозе, принадлежащо на семейство Joly), Saumur, Coteaux de Saumur, Chinon, Coteaux du Loir, Jasnières, Coteaux du Vendômois, Vouvray, Touraine, Touraine-Amboise, IGP Val de Loire.

Най-важното, и с което малко региони по света могат да се похвалят, са старите лозя с шенин. Едно лозе се класифицира като старо, когато навърши 40 или 50-годишна възраст, в зависимост от местните закони, и най-красивите вина идват от стари лозя. Виното е умозрително, бавно и трайно удоволствие и няма как да се получи такова, преди лозата да се е осъзнала.

Може би заради издръжливостта му, но преди няколко века шенин блан преплува океана до Южна Африка, където става най-засажданият сорт и където всъщност има най-много площи с него (Франция има около 9800 ха, Южна Африка – 18 800 ха). Има го във всеки винен регион и дълги години е третиран като впрегатен кон за евтини вина с липсващ характер – все пак добрата киселина си казва думата в топлия климат на страната. От подобрител на модерни, но не много успешно гледани в Южна Африка сортове до основа за дестилати – униженията, на които е подлаган този велик сорт там са безброй. До 60-те години на миналия век местните дори не знаят, че наричаният от тях steen всъщност е шенин блан.

За щастие, група винари са наясно, че старите bush vines (гледани в чашковидна форма, приличащи на ниски храсти) с шенин са най-голямото богатство на страната и вината, които те правят са може най-красивият изказ на този сорт: плътни, концентрирани, с блестяща свежест и интензивна минералност, със страхотен потенциал и най-вече – сухи. Ароматите в тези вина могат да включват лайм, грейпфрут, бяла праскова и круша, цветисти нотки (орлов нокът и лайка), понякога тропически плод или подправка.

Шенин блан можете да откриете на още няколко места по света:

– в Калифорния, която също има повече площи от Франция, но слага шенина предимно в базови no name блендове;

– в Аржентина, където шенин блан повдига общия дух на леко уморени блендове с торонтес или шардоне;

Има и в Австралия, Нова Зеландия, Чили и дори Канада. Има даже в България, но почти никой не знае за това.

Защо шенин блан в края на краищата?

Защото животът е кратък, за да бъде еднообразен, а ние – част от масовката.

Защото е красиво да търсиш и да намираш.

Или както казва мъдрата Пипи Дългото Чорапче: „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

Бъдете нещотърсачи.