За втора година отбелязваме Международния ден на мавруда

Използвани са и пасажи от книгата на Яна Петкова “А, Б, Вино”, която ще може да бъде закупена в рамките на DiVino.Taste 2022.

Чували сме за международни дни на различни сортове и региони и дори всяка година празнуваме празника на младото вино – пристигането на новото Божоле. Но вече и България има своя винен ден – Международният ден на мавруда.

Денят се празнува на 26 октомври или Димитровден. Във винено отношение този ден е натоварен с много символика: преди близо 100 години, на този ден, когато повечето винари вадят виното от джибрите, майсторът на Станимашката малага (най-известното вино, правено от мавруд по това време) Аристи Чорбаджаков – Чорбаджака, минавал на кон из лозята, проверявал всичко за последен път и давал знак за започване на гроздобера. Неговата прецизност и до днес е легендарен пример за правилното отношение към земя и хора. Затова е и логично точно Димитровден да е ден на може би най-значимият български сорт – мавруд.

Малко факти за мавруда:

Маврудът е истински местен сорт, Свещения Граал на българското вино, повод за национална гордост и тема за ожесточени спорове. Маврудът е като баницата и политиката – всеки има собствена рецепта и представа как трябва да изглежда той. Лично за нас той е символ както на щетата, нанесена от годините безжалостна комунистическа аграрна централизация, така и на обърканата представа, която има българското вино за себе си – ако попитате десет човека какво представлява виното от мавруд, ще получите поне пет различни отговора. 

Къде се крият трудностите при мавруда? Както при толкова много други интересни сортове, в неговата капризност – той е късно зреещ сорт (средата на октомври), който обаче не е студоустойчив, т.е. трябва да бъде засаждан на места, където няма опасност от ниски зимни температури и се нуждае от дълга, суха и топла есен (разпространен е предимно около Асеновград и по-малко – в Пазарджишко и Старозагорско). В горещ климат натрупва прекалено бързо захари, а и добивът му е щедър. За щастие, има дебела ципа, от която могат да се извлекат цвят, екстракт и танини и запазва киселините си – все предпоставки за вина с потенциал. 

Както всички стари сортове и при мавруда има много голяма смесена популация в различните масиви. Има десетки негови вариации, въпреки че според специалистите са се разпространили предимно два клона, наречени клон 1 и клон 2. Те имат различни технологични свойства и зреят с около десет дни разлика. По-ранозреещият (клон 2) е по-ценен заради по-дребните и по-силно обагрени зърна. Той дава екстрактни и плътни вина, докато другият (клон 1) е с по-големи гроздове, по-рехави и по-големи зърна, но не така обагрени и сладки, съответно и вината са с по-слаба структура, не така плътни и оцветени. 

Маврудът може да даде разнообразни като стилистика вина: бели, розета, червени сухи, десертни, с, без дъб, от нормално зряло или засушено грозде. Ароматният му профил е разнообразен и повече от екзотичен: червен горски плод, подправки (пипер, кардамон, бергамот), сушени билки (мащерка), горски мъх, домат (сушен и листа от домат), смола. Традиционната технология за засушаване на гроздето след беритбата, с цел концентрация на ароматните компоненти, се възражда с успех през последните десет години от изба Загрей.

Именно вината на Загрей водят нашата класация за най-добри български мавруди. Препоръчваме да опитате не само „Виница“ (която вече е била най-добро вино на България в класацията на Divino и което всяка година е между 10-те най-добри вина отново в тази класация), но и всички останали от портфолиото им. А също и вината от сорта, самостоятелно или в купаж, на избите Росиди, Едоардо Миролио, Румелия, Бендида, Боровица, Манастира, Санта Сара, Better Half, Wine Hippies, Ува Нестум, Меди вали, Виа Винера, Вила Мелник, Георгиев/Милков и всяко, което откриете и искате да споделите с приятели.

Снимки: Google; личен архив