Пътуване в Токай: кралската винена дестинация

Има такива дестинации, които всеки уважаващ себе си винен любител трябва да посети поне веднъж в живота си. Не само като част от моя автобиографичен пътепис за всички винени места по света и не само като елемент от обширната книга на Яна, но най-вече от любов към интересното и автентичното вино, винената цел през март е унгарският Токай. За него знаем, че е най-старият винен регион в света и че няма само десертно, а и прекрасни сухи вина, а Юнеско го признава за културно и природно наследство. Регионът на Токай е един от 22-та унгарски винени дестинации и се намира в Североизточна Унгария по хълмовете на (колкото и да е странно за равнинната държава!) планина с вулканичен произход. Това именно прави виното интересно, минерално и уникално.

„C’est le roi des vins, et le vin des rois“ („Това е кралят на вината и вино за крале“) е реплика, приписвана на Луи XIV по повод токайското вино. Кралят-Слънце се влюбва във виното, представено му от унгарския благородник Ференц Ракоци, който е чест гост във Версай в опитите си да спечели съюзник в борбата си за независимост от Хабсбургите. По интересно стечение на обстоятелствата, семейството на унгарския благородник е и собственик на значителна част от лозятав Токай.

Малката винена област в Североизточна Унгария е една от първите, чийто лозя за класифицирани в качествено отношение (1772 г.) и на чието вино страстни почитатели са не само френските крале, но и руските и австрийски императори и саксонски принцове, които са притежавали отделни изби за токайско, а руските императори стигат до там, че основават търговска агенция в Токай, която да им осигурява най-доброто вино. Аптекари го препоръчват като лекарство за преумора и лабилни нерви, а Йозеф Хайдн предпочита да получава част от заплатата си (5 литра дневно) под формата на токайско вино. Бетовен, Лист, Шуберт, Гьоте, Хайне, Шилер, Йохан Щраус и Волтер са известни почитатели на токайското вино, а Папа Пий IV го провъзгласява достойно за папската трапеза.

Една от екзотиките на комунистическия режим у нас беше, че в някои магазини за хранителни стоки можеше да се намери токайско вино, поради щастливия факт, че Унгария попадаше в „приятелския“ лагер (подобна беше ситуацията и с кубинския ром, и арменския коняк). Въпрос на спекулация би било да кажем, че потребителитеса знаели нещо повече за токайското от това, че е в подозрително малки бутилки (500 ml) и че е сладко.

Унгария, най-вече Токай е ексклузивна дестинация. По-кралска, по-интересна и по-достъпна е от Бордо. А е и по-близка като винен стил и винопроизводствен манталитет до България. Като добавим към този факт и приятната компания винени експерти, предложението определено не може да ви остави безучастни. Ако наистина държите да опознаете винения свят, Токай е задължителна спирка.

А като бонус ще отидем и до съседния, не по-малко атрактивен Егер, който изобилства от локални червени вина със световна слава, далеч извън рамките на познататото червено “бича кръв”. А и ще се потопим в единствения термален комплекс, които е вграден в естествена пещера.