Крит: скритото съкровище на Гърция се разкрива пред света

Пътепис от Ирина Софранова

Заминах за Крит, за да изследвам и разбера видиано, което за мен до тогава беше „гръцкото вионие“. Бях влюбена в сорта от една дегустация в Солун преди няколко години. И все се заричах, че ще отида да се запозная с него на място. Въпреки, че още преди да съм се замисляла за вино, в ранното си тийнейджърство съм била в Крит на стандартна екскурзия по историческите руини се подготвих ментално това да бъде първият ми път.

Запознах се с Иро от www.cretewineescapes.com в Дюселдорф през март на импровизирания, но мащабен Критски ареал, който заемаше почти половината от гръцката площ на изложението ProWein. От всички посетени щандове на държави и региони тук, именно при нея енергиите бяха неустоими. Усещаше се цялата ѝ любов и ентусиазъм към родното ѝ място: Крит, струеше страст към живота и желание да популяризира тази магическа винена дестинция. Аз усетих това. Остана само да резервирам полета си. Този път отидох с пълното съзнание, че не ме интересува нищо друго, освен лозята и няколко несбъднати мечти, които бяха на път да бъдат реализирани.

Иро ме посрещна на летището с искрена усмивка. С онази усмивка от Дюселдорф, но с още повече енергия. Видя у мен човек, който може да разбере страстта й и да я разпространи нататък. А аз определено исках да споделя. Знаех, че ме очаква винено приключение, което ще промени представите ми за гръцкото вино. Защото Крит е нещо по-различно. Тук има малко повече мистика и многопластовост.

Отдавна наблюдавам визуално, виртуално и сетивно развитията на гръцкия винен небосклон и смея да твърдя, че в последните години се случват чудеса: висококачествени вина, умело съживени стари локални сортове, страст и уважение към тероарните особености, ентусиазъм, млади винопроизводители с креативен дух. Крит обаче за пореден път (след Пелопонес и Науса) ми показа, че Гърция е различна навсякъде и еднаква посвоему.

Преди това обаче синтезирах знанието си, което имах за Крит, за да мога да задавам адекватни въпроси на винопроизводителите. Оказа се, че от 2006 има действаща асоциaция Вината на Крит (Wines of Crete), която обединява 90 процента от всички, които произвеждат вино на острова, което е горе-долу 32 винарни. На острова, който колкото и да не ни се вярва се се отглаждат 70 процента бели сортове, има 12 локални , които виреят само тук: Малвазия ди Кандия, Вилана, Видиано, Мускат от Спинас, Дафни (с уникален и несъмнено разпознаваем нос на дафинов лист), Плито, Мелисаки, Трапсатири и червените: Мандилари, Лиатико и Коцифали. И колкото и да е учудващо с площ 13% от общата територия, засадена с лозя в Гърция, Крит е 3-та по големина в държавата. Около 55 процента от вината се продават локално на острова, 25 процента – в Атина, останалите в ЕС, САЩ, Канада, Великобритания и Северна Америка. Целят се в Австралия и Китай.

Видиано: един от поводите за моето посещение се оказа просто повод, за да направя други открития. Оказа се твърде лесен сорт: гледа се лесно, а резултатите почти винаги са перфектни: лимонени корички, праскови, подправки, минералност и дълбочина. За това реших да изследвам други сортове, които определено са предизвикателни и именно за това са неглижирани, а по мое мнение имат невероятен потенциал. Един от тях е трапсатири, който може да бъде както деликатен, така и aроматен и парфюмиран. Балансиран, с богат аромат на костилкови плодове и комплексност, той е парадният сорт в Сития. Дафни е изключително рядък и интересен сорт, който освен изразения си аромат на дафинов лист съдържа в себе си и розмарин и мащерка и е доста минерален. Плито, който подобно на дафни е възроден от Лираракис също има завиден потенциал за развитие. От белите най-разпространеният и несъмнено най-подценяван сорт е вилана. С или без дъб, вилана може да бъде много ароматна, балансирана и с потенциал за отлежаване.
В Ханя пък се отглежда уникалния ромейко, който подобно на пино гриджо е почти червен. Все още производителите се учат как да работят с него, но когато успеят се получават прекрасни версии.

От червените коцифали, който е с малко танини и прилична киселинност е най-разпространеният сорт. Може да бъде землист и често се купажира с други по-мощни локални и интернационални сортове. Един от тях е къснозреещият мандилари, който има сравнително интензивен цвят и плодов нос с мармаладено тяло, но понякога сурови танини. Лиатико, който е специалитетът в Дафне е сходен със сицилианския нерело маскалезе: блед цвят, хрупкава киселинност, високи алкохолни стойности и често диви танини. Има нюанси на череша и малина и определено дава заявки скоро да стане червения критски крал.

В Крит има ясно дефинирани 4 винопроизводителни региона, което не е трудно, тъй като това са и политически дефинираните географски области.

Хераклион е отговорен за повече от 80 процента от продукцията в Крит и е вторият по големина в цяла Гърция! В него са позиционирани и повечето известни винарни на острова. Намира се на север от едноименната столица, която е пренаситена от исторически забележителности и археологически находки, една от които е най-старата винена преса в света, открита във Ватипетро. По сведения е използвана още по време на минойската цивилизация, 1500 г.пр.Хр. В Хераклион климатът е сух, а лозята са позиционирани на хълмове, стартиращи от 300, стигайки до 900 м. надморска височина. Подкрепяни от освежаващия егейски бриз и ниските нощни температури, вината тук са комплексни, но свежи с интензивни аромати.

Вторият по големина регион Ханя, най-западния от всички, е характерен освен с Белите планини, плажа Елафониси и Лагуната Балос и с уникалните вина. За това допринасят ветровете, влажността и плодородността на почвите (предимно глина). Тук са и едни от емблематичните винарни на острова: Маносакис, Дуракис, Каравитакис, Агия Триада.

Ретимно е чаровен и романтичен регион, но по отношение на виното не може да се похвали със забележителни успехи. Само 7 винарни са регистрирани тук, където се смята, че е родното място на видиано. 1.214 хектара обаче или половината от всички насаждения на острова от червеното Лиатико се намират тук. Причината за скромния брой винарни несъмнено се дължи и на природните дадености и неподходящи климатични условия: тук се намира най-високият връх, почти колкото Мусала: 2.456 метра надморска височина, а легендите казват, че някъде в полите му е роден Зевс.

Ласити, или четвъртият винен регион на острова е уникален. Не само неземно красивата природа – приказни плажове на три морета – но и уникалният тероар за вино го правят изключителен. Само две винарни са официално регистрирани тук, всяка от които е емблема сама по себе си: Иконому и Манастирът Топлу, но за тях ще разкажа в следващите редове, следвайки хронологията на пътуването си. Ласити е и икономически най-богатият регион не само в Крит, но и в цяла Гърция, което се дължи на туризма, производството на маслини и зехтин, както и на уникалната селскостопанска продукция. По отношение на гроздето: то е облагодетелствано от наситените варовикови почви около Сития, където лозята от лиатико никога са били заразявани с филоксера.

Кацайки в Ханя отидохме с Иро да се насладим на едно съживително кафе след ранния полет и да обсъдим плановете за предстоящите 10 дни. Кафенето, както разбрах минути след това се намира в семейната къща на Александра Манолесакис, собственик на една от близо 40-те винарни на острова. Искахме да уговорим интервю и посещение с нея (в Крит всичко се случва на място, без излишна суета и предватителни уговорки). Уговорката за следващия ден за интервю с нея беше едно от малкото фиксирани посещения в моя винен тур. Все пак беше нещо. Имах амбицията за седмица да посетя поне 10 изби от всички възможни региони, като потвърждавах с всяка една от тях буквално час преди самото посещение. Успях почти с всички. В Крит времето тече по различен начин…

Без план и уговорка още същия ден потеглихме към манастира Агия Триада, на 20 километра североизточно от Ханя. Но не за да се помолим, аз за да посетим едноименната винарна, приютена тук.

Агия Триада или Света Троица

Тук в манастира ни очакваше Никос Манесакис, журналист, който се беше посветил на критското вино и дори беше направил филм за него. Избата, заедно с музея на виното е била възродена преди няколко десетилетия. Старинният манастир се намира на 15 километра от Ханя, почти на хвърлей място от летището, където бях преди няколко часа. Впечатляващият християнски храм е строен през 1634 от венециански монаси от семейство Цагаролон – една от най-влиятелните фамилии по това време, която е имала изключителен принос за заздравяването на православните и католочески общности. Днес в манастира Агия Триада, локални енолози са посветени на това да произвеждат органични маслини и грозде, които превръщат в зехтин, козметика, оцет, вино и цикудия (локална критска версия на нашата ракия). По отношение на виното Никос ни разказа, че на 18 хектара се опитват да съхранят старите традиции с локални сортове като червения фокиано ромеико, но имат и доста интернационални за масовия вкус: каберне, мерло, требиано. Дегустацията проведохме импровизирано в манастирската изба, но по важно за Никос беше да ни покаже ареала около манастира, старите лозя и градини, защото всъщност това беше най-впечатляващата част от посещението. (снимка от лозята и манастира). Във въздуха се усещаше историята и безвремието с дъх на смокинови листа.   

Маносакис (Manousakis winery)

След срещата с Александра, която се беше върнала от САЩ, за да се посвети на изкуството и виното, или обратното, Крит започна бавно да се отваря пред мен. Първо с факта, че очевидно ренесансът тече с пълна сила и второ, защото се потвърди отново, че въпреки, че са на прав път, критските винари трябва да имат още малко търпение и постоянство. Маносакис отваря врати през далечната (в модерния контекст на виното) 1994 година и е една от първите винарни на острова с иновативен подход. Винарната и ресторантът към нея се намират в старата фамилна територия, само на около 30 минути от Ханя, в село Ватолакос, до семейната къща. Бащата на Александра, Тед Маносакис напуска Крит през 1954 само на 11 годишна възраст, отправяйки се към САЩ, заедно със семейството си. Но NOSTOS (това е името на най-продаваният им етикет, което буквално означава “копнеж по дома”, “носталгия”) го връща обратно към корена през 1993. Тогава той решава да възроди семейната традиция и да произвежда отново вино от локални сортове. Днес, цялото семейство, начело с Александра и съпругът й Афшин се посвещават на виното, храната, природата и изкуството. Александра разказва, че при първата си среща реакцията на Афшин е била: „критските вина са най-претенциозните в цяла Гърция!“. Тогава тя си е мислела, че никога няма да има нещо общо с този човек.  Днес, тя очаква вторто им дете и едновременно с това твори, вдъхновена от островните вибрации дизайнерски чаши, чинии, бижута, а съпругът й след като завършва сомелиерство в Grythyttan Restaurant University и минава през Атина, се установява в Ханя, където основава един от достойните за Мишлен звезда ресторанти Салис. За тях двамата виното е вдъхновение, страст, но не и единствен фокус. Произвеждат с органични практики три бели, три червени и едно розе с етикет Nostos, разпознаваем не само в Крит, но и в цяла Гърция. 

Освен това винарната отглежда ронски сортове като сира, гренаш, мурведр и русан, санторинското асиртико, а от критските: мускат от Спина, вилана, ромейко, видиано. 

Пътуването от изток на запад беше вдъхновяващо. Освен, че наблюдавах различните стилове и философии, сменях пейзажи като в калейдоскоп. И ако целта на това пътуване не бяха винените дестинации, определено щях да се отдам на морето, на плажовете, които бяха като излезли от луксозно списание за екзотични пътувания, на залезите, които всеки път ме караха да се замислям за смисъла на живота. А такъв в Крит определено имаше. И това беше свързаността с тероара и жаждата за живот. Доказа го и следващата ми среща. И другите след нея. По свой си начин.

Каравитакис (Karavitakis Winery)

Тук ме посрещна една харизматична дама, която ме представи на сина си: отново Никос, но този път Каравитакис. Млад, амбициозен и отдаден той ми разказа историята си и тази на семейната изба с такова вдъхновение, че събуждаше интереса ми след всяка дегустирана бутилка. До там, че накрая се оказахме с повече от 15 бутилки на масата в дегустационен двор на семейната изба, в мълчание, породено от отговорите, които вътрешно всеки от нас си даде на въпросите за смисъла на живота. А те бяха прости: прави това, което обичаш на мястото, в което си роден. (снимка Каравитакис). 

Избата притежава 30 хектара в района Понтикиана, близо до Ханя. Всичко започва всъщност с производство на зехтин и вино преди няколко генерации. През 1998 Каравитакис е една от първите винарни, които започва да отглежда совиньон блан на острова, заедно с шардоне и малагузия, както и червените каберне совиньон, коцифали, мандилари, мерло и темпранийо. Освен това Каравитакис е една от малкото изби, която има впечатляващото за мен трапсатири от експериментални лозя, което е дълбоко, многопластово, комплексно, с толкова дълъг поселвкус, че дори сега го усещам по небцето си. Толкова, че отново да се замисля за силата на корена. Дегустирах също малвазия ароматика, видиано, вилана, асиртико, мускато Спинас, което независимо от моето предпочитание към по-леко интензивни вина ме впечатли най-много. Може би защото тъкмо тук, в този регион бяха неговите корени. 

Лираракис (Lyrarakis Winery)

Що се отнася до корени, в Лираракис започва всичко. С повече от 60 години опит с локални сортове, това беше истинската съкровищница за мен в Крит. Винарната се намира в Алагни на 450 м. надморска височина, в апелация AOC Peza и първата от новото поколение модерни винарни в Крит. Още в самото начало фокусът е бил върху съживяване на стари, локални сортове, които и до ден днешен се отглеждат само тук в експериментални лозя като дафни и плито, мелисаки, но още и вилана, бял мускат, коцифали, мандилари, лиатико (от което правят и превъзходни розета), черен мускат и доста интернационални сортове. 

Лираракис отново е семейна винарна, основана през 1966 година още тогава с амбицията да съживи локалните сортове. Разположена сред идиличната природа, в полите на планината Ласити, винарната притежава 15 хектара собствени лозя. Тук за първи път вилана е засадена системно и е била първият източник на сорта за местните фермери. Днес Лираракис има седем едносортови вина от локални сортове, както и доста купажи с интернационални, най-забележителните от които: коцифали и сира и каберне совиньон-мерло. 

Тук всъщност се отглеждат всички възможни сортове, които съществуват в Крит. Само за страстта и философията на хората зад проекта Лираракис може да се напише книга. Те са съвременните герои в крититския винен контекст. И ако не стигнете до Лираракис, докато сте на острова, значи просто не сте били в Крит.

Дуракис (Dourakis winery)

Андреас Дуракис се завръща в Крит след като през 1988 завършва обучението си по енология в Германия. Страстен природолюбител и истински патриотичен критянин, той запалва и сина и дъщеря си да поемат семейния бизнес. Така, вече втора генерация, тук, в уютната изба, вклинена в огромна ботаническа градина се произвеждат едни от най-интересните модерни вина на острова, лесни за разбиране, но достатъчно автентични, за да бъдат идентифицирани с критския модус вивенди. Тук, подобно на Маносакис изкуството играе съществена роля и често се провеждат арт-събития и изложби. Винарната се намира в Аликампос, близо до Ханя, където Андреас избира през 1980 да се посвети на страстта си: винопроизводството. Малко след старта обаче става ясно, че мястото, избрано тогава в центъра на селото, е тясно за мечтите му и се налага да купи допълнително земя на няколко километра от него, където днес се намира и винарната. Причините за избора са две: природната красота и наличието на материал и микроклимат за естествена изба, вкопана в земята. И така през пролетта на 1988 отваря избата, която тогава има само 3 сорта вино, които днес са цели 17.

Диамантакис (Diamantakis Winery)

Вече бях в област Хераклион. И въпреки, че собственикът беше зает и нямаше да можем да философстваме заедно отидох до Диамантакис, за да придобия представа от тероара и вината им. Винарната се намира в сърцето на провинция Малевизи, в селото Като Аситес, на около 25 километра от столицата на острова. Отново семеен проект, който се съобразява с микроклимата в региона и отдава голямо значение на локалните сортове. Лозята са разположени на 450 метра надморска височина, на терасирани терени. Тук са сортовете малвазия, лиатико, видиано и мандилари, както и интернационалните сира и шардоне, а на 600 метра надморска височина отглеждат едно от най-забележителните асиртико на целия остров.

Винарната е основана само преди 10 години и е една от новите в Крит. Братята Йоанис, Михаел и Захариас се грижат за различни сфери от винопроизводствения процес, а вината им са едно елегантно изражение на критския тероар. 

Силва Даскалаки (Silva Winery)

Силва Даскалаки заслужава адмирации от цялото критско винено общество. Не само поради факта, че е първата жена винопроизводител, а и защото тя е първата, спечелила интернационален конкурс за нейното вино, отлежавало в амфора (виното беше толкова добро, че дори и грузинците биха завидяли). От него днес в 300 литрови амфори се произвежда Grifos в три версии: видиано, коцифали и розе лиатико.

Куражът на Силва Даскалаки вдъхновява наследниците и наследниците й, които днес продължават да експериментират и да произвеждат забележителни вина в семейната къща близо до Хераклион. 

За семейство Даскалаки виното започва да е тема още през 1920, когато е произведена първата бутилка. Днес е третата генерация, която от 2003 ревитализира семейните 8 хектара, изцяло с органични практики, а от 2015 работят и биодинамично. Лозята са на глинести почви, разполобени на 400 до 600 метра надморска височина. Това е и идеалната екосистема за отглеждане на лиатико, атири, трапсатири, мандилари, плито, мускат от Спинас, както и някои интернационални сортове. 

Първата им официално напълнена бутилка във винарната е Лиатико (PDO) и Лиастос (натурално десертно вино) през 2005 година. 3 години по-късно Силва получава и признанието “Grand Gold” на признат интернационален конкурс за червеното Enstikto (бленд между сира и коцифали). 

След като сбъднах една друга мечта, освен тази да дегустирам много и различни версии на видиано, сбъднах и втората такава, свързана с Крит: да посетя родното място на Никос Казандзакис. Но това си беше моят емоционален момент, който е тема в други издания. Връщайки се към виното, заредена с космическа енергия, продължих пътешествието си с вдъхновяваща отбивка при семейство Долуфакис.

Долуфакис (Douloufakis Winery

През 1930 Димитрис Дулуфакис, отваря винарната близо до историческото село Дафнес. Посрещна ме синът му Никос, който е завършил енология в Италия. А неговият син ме разведе из лозята разположени на 30 хектара с впечатляващи гледки, засадени със вилана, видиано, малвазия, асиртико, шардоне, совиньон блан, лиатико, коцифали, санджовезе (заради сантименталната връзка на собственика с Италия) и сира.

Никос е истински джентълмен, който се отнася към виното като към изискана дама. Въпреки слабостта, която се чувстваше, заради английския му, усетих силата на характера му. Показа ми забележителни вина от колекцията си. Незабравими видиано и каберне совиньон варианти от забележителното му лозе Аспрос Лагос, което той обира сам, със собствените си ръце, стари реколти, вина отлежавали в акациеви бъчви. Оранжевите видиано и мускат отвориха нова сетивна перспектива и замъглиха в позитивния смисъл на думата възприятието ми за миг. Но едно вино се запечата в лимбичната ми система и това беше асиртико 2017. Може би наистина Крит ще се превърне в една подобрена версия на Санторини?

Никос ми показа всичките си съкровища и разкри някои от визиите си за бъдещето. Една от тях е да отлежава червеното лиатико в три-тонови бъчви за по-плавна интеграция на дъба и по-малко препечени тонове, използвайки микрооксидацията без да се натрапва ваниловия ефект. 

И точно, когато бях на път да тръгвам се случи това, което обикновено се случва с великите винари. Ако преценят, че си струва да го покажат, а в случая всички предпоставки бяха налице, изваждат скрито съкровище. Такъв беше и случаят сега: опитах един невероятен експеримент видиано в амфора или „питария“, както я наричат тук в Крит. Никос спомена, че експериментира и с лиатико, което вече трети месец лежеше върху фините си утайки, изцяло натурално. Ако всичко е наред с развитието скоро ще произведе и първите си 1000 бутилки от него. За мен нямаше съмнение, че ще бъде.

Продължаваше да става интересно. Очевидно в района имаше общи теми: амфори, биодинамици, прекрасно видиано. През цялото време обаче аз исках да сбъдна и една трета мечта: да се запозная и поговоря с най-противоречивия винар на острова: Янис Иконому. Бях пробвала всичко, за да уговоря интервю с него, дори и Янис Каракасис, MW не успя да ходатайства за мен. Аз все пак настоявах и след поредния разговор, вече със самия Иконому, който вдигна по невнимание, го убедих, че не искам нищо повече, освен 2 часа от ценното му време, за да поговорим за философията му. Винарната му, или по-скоро семейната къща беше една от двете изби в най-атрактивния от всякакви гледни точки (природа, икономика, вино) регион на острова и най-източния: Ласити. И за да бъде пълна картинката на моя винен интерес се спрях първо в първата. 

Манастирът Топлу (Toplou monastery)

Близо до Сития, отново в един манастир се правеше вино. Младият Мантос Стафилакис беше поел енологичния рул на 27-те хектара собствени лозя и под вещото опекунство на абата Филотеос Спанудакис правеше чудеса в една парадоксална винарна на границата между новия и стария свят, не само в архитектурно, но и в енологично отношение. Тук история и модерност вървяха ръка за ръка и всъщност бяха много симпатична двойка. 

Манастирът, които сам по себе си е уникален музей на религията, е ситуиран в едно приказно място между Сития и екзотичния плаж Ваи, в североизточен Крит. За винопроизводството (което тук е с петвековна история), маслиновите насаждения и другите овошки решенията се взимат от абата. Тук се правят бели и червени вина, цикудия с мед, отлежавала с ароматни подправки, зехтин…Всички вина тук са органични, отново от локални (лиатико, мандилари и трапсатири и санторинското асиртико) и интернационални сортове (шардоне, сира, мерло)

Говорих с Мантос, разхождайки се из лозята и той сподели, че в почвите се откриват слоеве от вулканичните процеси на санторини, което е и поводът за минералността на вината им. Може би наистина Крит е новото Санторини? Оставих отговорите на тези въпроси за последната си среща.

Бързах към трудно уговорения момент, който освен, че беше един от най-трудните за в моя живот до сега, имах усещане, че ще бъде съдбовен. Така и стана.

Иконому (Economou)

Пристигнах в село Зирос, на 30 километра от Сития, което беше почти на края на света или поне в края на острова в уречения час, а адресът, който знаех беше повече от точен: „къщата до църквата“. Намерих я. И това наистина беше просто къщата до църквата. Никакви индикации за винопроизводство, а още по-малко табели. Позвънях. Янис ме очакваше. Прие ме в двора на майчината му къща, който беше точно копие на този в моята бабина. Асма, бидони, варели, бъчви, саксии, главно бетонена настилка и една маса с паянтови дървени столове с неопределима възраст. Трябваха му 10 минути за да ме приеме в своето енергийно поле. И за щастие вибрациите ни се срещнаха. Разбра, че не съм нито турист, нито разследващ журналист, нито някой, който иска да продаде вината му. Той нямаше нужда от това. Искаше просто някой, с когото да сподели страстта си. И го откри в мое лице.

Иконому не искаше да нарича това място винарна. Той просто беше винопроизводител със страст. Завършил същото училище в Италия като Долуфакис, той просто е копнеел да прави вино в родния си Крит. И толкова. Никога целта му не е била да продава на първо място, а още по-малко да приема туристи. Той беше просто локален винар, така както ние разбираме домашното винопроизводство, но с тази разлика, че при него имаше безкомпромисна визия. И то каква: да прави само истинско вино. Иконому беше уникален и като характер и като философия и като визия. Такива бяха и вината му.

Разговаряхме на масата в градината с кратки разходки до някои от бидоните и другите съдове, в които отлежаваха доста стари реколти, а той ми разказваше за себе си, за идеите си…

Вината му бяха наистина изискващи и разбираеми вероятно само за много напреднали винолюбители: умишлено леко оксидативни, стари, комплексни. Вина, които не са за хора със слаби сърца: стилова кръстоска между риоха и бургундия, с малко пиемонтски нюанси. И подобаващо отлежали: актуалната реколта за червените беше 2006, а за белите – 2014. Такъв е и стилът му: изкарва на пазара само стари реколти, достигнали апогея на развитието си.  

След доста философски разговори, Янис реши да ме разходи из лозята си, казвайки преди това, като че ли, за да ме подготви: “Сития е различно място. Това не е Крит. Тук ние свирим на цигулка, не на лира, тъй като нашите корени идват по-скоро от Южните Споради (Родос, Патмос, Карпатос, Астипалея, Лерос, Кос)”.

Иконому е обсебен от темата стари лозя, както всъщност съм и аз, особено след разходките си из шенин блановете в Южна Африка и пелопонеските родитиси. На неговите 16 хектара са засадени предимно с пре-филоксера храстовидни лозя на 550 до 650 метра надморска височина, повечето от които 60 до 80 годишни. Сега, виждайки лозята ми стана ясно защо при дегустацията вината имаха този характер на мъдрец. За съжаление е трудно със собствеността: за всяка единична лозичка има поне 9 собственика. Все пак той успява да купи достатъчно, за да запази стила на региона по възможно най-добрия начин. Отглежда вилана, трапсатири, мандилари, малвазия и някои интернационални, но страстта му остава лиатико. 

Янис не държи на обозначението за географски произход. За него е важно самото вино да бъде уникално и да има стойност. Това, което има значение е стилът на самия винопроизводител. А Иконому определено имаше свой собствен почерк. 

Иконому винаги е бил особняк и единак. Още от малък, като единствено дете в семейството, Янис цял живот се бори сам със себе си и света около него. Това го обрича на неразбиране и неприемане, но само в началото. Чрез постоянството и безкомпромисните си принципите, изразени във вината нещата добиват друг вид: именно с различността и естественността си, той се превръща в емблема на Крит.

Роден през 60-те години, живял в Италия, Франция и Германия, работил в едни от най-елитните изби в Бордо и Пиемонт се завръща към корена, там, където не всеки би посмял да се върне. Вкъщи. И тъй като е перфекционист, Янис прави доста експерименти, докато намери идеалното решение за себе си. Вината, които не издържат на своенравния му подход се превръщат в оцет, който той държи отделно и продава. 

В този абстрактен за по-голяма част от хората свят, Иконому създава шедьоври. Особено от любимото си лиатико. Но това, което промени представите ми за истинско и автентично вино завинаги беше една единствена бутилка: Economou Sitia 2013 (вилана и трапсатири). Последните глътки допих с неописуема наслада преди поредният ранен полет, в 4ч сутринта. Виното не познава време и пространство. То е вечно. А в Крит това важи с пълна сила. Особено, когато зад това стои човек като Янис Иконому.

Синтезирайки всичко видяно и опитано за Крит може да се каже, че наистина изживява през последните 20-ина години един своеобразен ренесанс в качеството и подхода към виното, особено към белите сортове, в които е и силата на островитяните. По отношение на червените все още има поле за развитие, но това е логично имайки предвид усложняването на процеса на прозводството им поради промяната в климатичните условия.

Задавах си въпроси през цялото време: на какво все пак се дължи този успех? И освен, че се убедих, че доста голяма част от причините са свързани с хората, определено и други фактори (дадености) играят съществена роля:

Крит има забележителни тероарни характеристики: високи склонове, фосилни почви, стари лозя. Освен това тук наистина растат видове, които няма да намерите никъде по света: видиано, дафни, вилана, лиатико, мандилари. Трето, тук почти всички изби са семейни, а знанието се предава като реликва от поколение на поколение. Това са само малко от предпоставките за блестящо винено бъдеще. Но това не минава без предизвикателства като това винарите да се научат да разбират още по-добре локалните сортове и да се намери здравословния баланс между критски и интернационални, а не повечето да си задават въпроса дали русан наистина е роден като сорт в Ханя, заради масовото му разпространение. Последно, може би е хубаво да се наблегне и върху червените, които несъмнено имат потенциал. Тук трябва да се модернизра процеса и да се избяга от стария стил на рустикалните блендове с коцифали.

И така. Без съмнение бях изпълнила мисиите си. Крит се разкри пред мен, но това се случи, защото аз бях напълно готова да се движа, да слушам, да опитвам, да опознавам. Няма един единствен извод за мен, а само послевкусове. И желанието за повторение на изживяването в друго измерение след няколко години.

Сподели:

Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn

Related Posts

CASAVINO Selection 2022 за пета поредна година

CASAVINO представя за пета поредна година проекта CASAVINO Selection 2022  – лимитирана серия вина на едни от любимите български производители, дегустирани и селектирани лично от