за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Вино и литература
Вино на кино
Андроника Мартонова

Авторът д-р Андроника Мартонова e kинокритик, специалист по Азиатско кино, научен сътрудник ІІ степен в БАН – Институт за Изкуствознание. Родена e на 26.03.1974 г. в Чехия. През 2006 г. защитава докторска дисертация за съвременно азиатско кино към БАН – Институт за изкуствознание. Завършва специалност Кинознание към НАТФИЗ Кръстьо Сарафов с дипломна работа за Акира Куросава. В момента приключва втора магистърска програма Култури на Източна Азия към СУ Св. Климент Охридски. Преподавател в НАТФИЗ и гост-лектор в СУ Св. Климент Охридски, Център за източни езици и култури (ЦИЕК). Основният й лекционен курс е Увод в азиатското кино. Автор на множество критически и научни публикации. През 2005 г. заедно с екип печели субсидия на Корейския Национален Филмов Център (KOFIC) по проект за изследвания върху съвременното кино на Република Корея. Автор, съставител и редактор на двуезичния сборник Утринна свежест в кадър - резултат от проекта. През 2007 Панорама издаде книгата й "Йероглифът на киното".

“Виното е космически проблем!” – възкликва няколкократно Ортега-и-Гасет, в есето си “Три картини за виното”, и за пореден път установяваме колко е прав.

Още в далечната 1911 година Ортега-и-Гасет пише, че нашата епоха не би могла без виното, без да му обърне внимание и без да му отдаде своето решение. Съждението се отнася за началото на ХХ век, но май си остава валидно в пълнещата се чаша на ХХI-ият. По простата причина, че ферментиралия гроздов елексир предлага множество естетически решения в лоното на изкуствата. И доста често, виното – каквото и да е то (бяло, червено, розе, от еди-кой-си регион, сорт, изба) бива обвързано с трагикомичното. Звучи завързано и тежко разсъдъчно... И май наистина е така. Защо ли? Защото на пръв поглед виното е мъдро, плодовито и игриво божествено. А е и сложен амбивалентен образ, хармонично приютяващ противоположности - едновременно крие тайните на битието, олицетворява небесното и земното, божественото и човешкото, телесното и духовното, сакралното и профанното. Едва ли, когато поднасяме към устните си хладния ръб на бокал, криещ плътно рубинено тяло и дълъг спомен от послевкус на дим, червени плодове и шоколад.... (поетиката на сомелиерите наистина ме вдъхновява), се замисляме за всичко гореказано. За това ни хрумва ако по някаква случайност, била тя професионална или любителска, се зачетем в някоя по-културологично прашясала книжка, гонейки поредния интелектуален стандарт.

Началото
Всъщност за виното можем да си говорим много, от всякакви гледни точки и измерения. За начало предлагам следния отправен вектор – да съчетаем виното с киното, не само поради благозвучието на двете думи в българския език. Отделно, че виното, както и киното са носители на памет. Дори някои казват за кинематографа, че паметта на света е започнала именно с нето. Като става въпрос за движещите се картини и елипсовидното елегантно въртене на чашата с цел декантиране, аз лично се подчинявам на любим ритуал (думата не е случайна!). В едната ръка стъкло, в другата дистанционно. А някъде в близост – отворена кутия на диск с обичан филм. И така. Загасяме лампите. Декларираме “долу обективизма”. И... аction! Тъй като първата ми асоциация обвързана с тъждеството “вино и кино” е подсъзнателно продиктувана от личен вкус, естествено ще кажа: бяло сухо токайско и азиатски филм. Какво по-хубаво от “Пияният майстор” на аса Юен У-пин и първите звездни стъпки на все още неотлежалите Джеки Чан и Джет Ли в кунг-фу комедиите?! Идеален пример за първичната сила на виното, която изважда на показ не просто първичната сила на човека, но и неговите най-висши умения. В случая – великолепното владеене на бойното изкуство и умението да преобърнеш наложен от векове литературен жанр (да задълбаем – т.нар “уся” жанра) в комедия, дори с пародийни акценти. Ако не си представяте как пиян от вино майстор изпълнява хореографските движения на различни стилове (богомолка, маймуна, змия, дракон и така нататък в зоологията) то пуснете си непременно филма с Джеки Чан. Да, и в този вариант ще видите как винцето е силата, която прави движението танц, възпламенява зениците и приучава краката да играят. А вие гарантирано ще се заливате от смях. Е, отделен е фактът, че първите писмени сведения за вино от култивирано грозде в Китай (защото там правят вино и от ориз) са от II в преди Христа. Преди това просто са правил от диви видове грозде, т.нар. Vitis thunbergii и Vitis fitifolia. Технологиите са описани по древните страници на “Класическа фармакопея на божествения стопанин”. Ще оставим историците-енолози специалисти по Източна Азия да се занимават с тоз казус. В противен случай, ако продължим с източния регион, ще попаднем на дискурса на друг културен ареал и код. Нека засега си останем на родна, западна почва.

Екранът и танините
Още от античните времена знаем, че виното се свързва със словото, мъдрия разговор, веселата истина, пирът, пасторалната наслада на живота. Тоест със всичко, което побеждава по един или друг начин смъртта. Затова се пие и на сватба, и на погребение. Отделно, че хлябът и виното разпръскват всякакъв страх от освобождаване на словото и позволяват игра със свещенното (причастието). Ренесансовият човек, прекрасно разбира това и с раблезианска щедрост пародира през средновековието идеята за божествената кръв и плът, залегнала в християнството. Появяват се текстове, които слагат началото на литературната пиршествена традиция. И без много свян сакралното се преобръща. Изваждат се гощавките в Евангелиятата и Библията и се преразказват във “Вечерята на Киприян”. Апогеят на произведението е, когато на Христос се поднася стафидово вино passus, защото е претърпял страдания passio. През Х в. в „Кеймбридждски песенен ръкопис” се каламбури Тайната вечеря: Христос пирува на небето, негов готвач е апостол Павел, а виночерпец – Йоан Кръстител. Вахканалията създава великолепно равновесие между човека и Бога. Даже не точно – кара хората да вярват, че боговете са най-добрата част от самите човеци. Непрекъснатият пир на божия католически наместник – папата, и съответните му кардинали, са обект на безмилостни шеги в „Трактат на Гарсио от Толедо” (ХIв.). В таз гротескова сатира нуетолимият папа пие за всичко и за всички... Ако трябва да си представим последното на филм, то без никакво съмнение това ще бъде на гениалният комедиограф Мел Брукс.

Затворим ли очи за да изброим на ум филмите, за които се сещаме при споменаването на думата „вино”, повечето от заглавията ще са обвързани с комедията. Нищо чудно! Прехвърлим ли лентата назад, към историята на театъра, литературата, към фолклора, народно-празничните форми и митологията – все ще се натъкнем на неща, върху които киното прекрасно стъпва. Ритуалността на комедията е може би свърващото звено, което толкова успешно обединява двете цивилизационни по своему явления в човешката култура „вино” и „кино”.

Как се пие виното на кино?
Първият отговор на този въпрос би бил: като в живота, на малки сухи глътки. Веднага виждам пред очите си екстериорната сцена, преминаваща в шеги и закачки (и не само) из “Отбивки” на Алекзандър Пейн. И разбира се, сещам се за чутото от там, любимо мое определение, последващо подир разочарование от отворена бутилка: „умствено изостанало вино” ...
Втори отговор – колективно и масово! Нека си припомним последния епизод от “Преброяване на дивите зайци” на Едуард Захариев, когато уморената дружина, гордо пресякла полето с червеното цвекло сяда на мезе и питие под сенките на вековния дъб, без разбира се да е преброила ни един чифт заешки уши. Ето го превръщането на битовото пиене във величествено социално събитие. Всъщност, ако трябва да сме точни, още в далечната 1928 г, в една първите родни кинокомедии „Весела България” на Борис Грежов виното е на особена почит и дори един от главните персонажи е Министър на питиетата.

Абсурдно пиене на вино в кино: безумните братя Маркс във филма на Сам Ууд „Една нощ в операта” са се опнали около маса претрупана с бутилки и чаши и нищят в типичния си идиотско-пантомимичен диалог случващото се в Скалата, импресарските дела и договори. Към върховите моменти на бурлеската не можем да подминем и геният на Чаплин в „Треска за злато”, когато Чарли пие на екс, и на гратис, едно след друго, едно след друго, докато... чака момичето да го забележи.

По руски: този път не само водката върви във филма на Григорий Александров „Веселите момчета”. Стадото на колхозника Костя нахлува в ресторанта на луксозен крайморски пансион, където той свири на цигулка. В резултат на което бикът (между другото един от ипостасите на Дионис) се напива и полягва, а пияно прасе пада в чиния като печено и все неща от сорта.

Съблазнително – като поклащащият се ханш на русата икона Мерилин Монро в „Някои го предпочитат горещо” на Били Уайлдър, на фона на сухия режим и двама безработни оркестранти.
Тук можем да прибавим и... всъщност списъкът би бил безкрайно дълъг затова, допълнете го вие.

Не може без тост
Както казва Петроний - виното е живот.
А киното – зафиксирва времето, пространството и живота на лента.
Наздраве и за двете!



Прочетете още
 
Виното-осъзната наслада

Произведението е носител на III награда в литературния конкурс "Виното-осъзната наслада" 2006 ... прочети


 
Влюбеният Трифон Зарезан


Минипиеска- водевилче ... прочети

 
Последната кампания

Произведението е носител на I. награда в литературния конкурс "Виното-осъзната наслада" 2006. ... прочети

 
Дегустаторско описание на една българска зелка

Едно от хубавите неща намерени в интернет! За съжаление, авторът е неизвестен. ... прочети

 
Жени и вино

Есе от конкурса "Жени и вино, вино и жени" на литературен сайт "Буквите". ... прочети

 
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter