за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Дегустацията
Езикът на дегустатора - между науката и поезията
Александра Антонова

Или: Как описваме впечатленията си от виното, което дегустираме?

Александра е филолог, който започва да опознава и обиква виното с работата си във ВИ “TODOROFF”. Един от интересите й в тази специфична област е насочен към наблюдение на уникалната “дегустаторска лексика”, както и самия психологически феномен на дегустацията, който предизвиква както сетивата, така и въображението.

Лексиката на дегустатора е забележителна. Забележителна поради едно основно явление, което можем да проследим в нея- тя „вибрира” между поетичния език и научните термини. И това е лесно обяснимо с природата на самата дегустация- тя е описание на впечатления с двояк характер-сетивни и абстрактни. Впечатления на тялото и духа, които се развиват винаги съвместно, винаги в зависимост едно от друго.

Дегустаторският акт се развива на три основни нива и всяко едно от тези нива обуславя своята лексика, всяко едно от тях „говори” на своя език. Тези нива на впечатлението не се развиват последователно, склонни сме да ги разглеждаме като симултанно действащи. Разделението им в следващите редове е условно, то просто обслужва по-ефикасно целта ни да опишем от лексикографска гледна точка стилистиката на дегустаторския език.

И така, първото ниво, което заговаря на “свой” език, е научното. Нивото на технолога, на енолога. Нивото, на което описваме виното като химичен продукт. Лексиката, която обслужва това ниво на впечатления, се характеризира с научни термини от рода на „винифициране, винификация”, „вискозитет”, „оксидиране”. На вкус виното ни се струва „адстрингиращо” или „таниново”. Интересна е закономерността на употребата на тези термини-те се появяват, за да опишат основно впечатленията от тялото на виното, от неговия вкус.

Второто ниво, на което описваме –или пресъздаваме - впечатленията си от виното, засяга сетивното ни възприятие и се развива на основата на сравнения, почерпани от една своеобразна „сетивна памет”, която носим със себе си. Виното, пресъздадено на това ниво, се “нароява” на впечатления, които класираме в няколко подгрупи. В една подгрупа включваме такива „адеквати”, които са далечни от материята и статуквото на виното като „храна”, но феноменалното въображение на сетивата ги използва за изразяване на впечатленията: тук имаме: кожа, тютюн, асфалт, слама, сено, лак, восък, сапун, йод.Друга подгрупа засяга аромати, споделени от по-близки до виното материи-храните. Тук имаме цветя: акация, глог, бъз, хризантема, роза, виолетка, евкалипт, подправки: черен, зелен и бял пипер, анасон (лакритц), карамфил, печен бадем, кафе, какао, карамел, канела, индийско орехче, мента. плодове: горски плодове – червени и черни, череша, слива, ябълка, цитрусови плодове и...храни: мед, хляб, масло, сирене, брашно.

Тези наблюдения също носят една закономерност-те се развиват основно на ниво „нос”-тогава, когато описваме впечатленията си от аромата. На това ниво се развива предимно разговорна лексика-пласт, който забелязваме да се развива и на ниво описание на цвета /вида/ на виното. Тук можем да споменем цветовите характеристики и нюансите им: бялото вино характеризираме като “зеленикаво жълто”, “сламено жълто”, червеното вино виждаме като “светло червено”, “керемидено”, “кафеникаво червено”, а розето варира от “бледо розово” през “светло розово” –до “оранжево”.

Богатството на въображението отива дори отвъд храните и хранителните адеквати на виното и го описва с лексика на границата на поезията: така се ражда третото ниво, на което виното започва да сияе с поетичен ореол: цветът на виното е описан като „рубинен”, „гранатов”, „пурпурен”, „кехлибарен”, “златист”; ароматите, които долавяме, се описват като „нежни”, „деликатни”. Понякога ароматът се определя като “уморен”. Дегустаторите обичат да говорят за „велики” вина, „големи” вина. Разбира се, всички горепосочени сравнения с ароматните впечатления от плодове, цветя, треви, подправки можем също така да отнесем и до поетичния механизъм на изграждане на една лексикална платформа, според който сравненията между по-отдалечени като материя субстанции създават едно истински абстрактно ниво, на което тези субстанции излизат отвъд пряко сетивния адекват и се „допират” и на ниво „въображение”. Така, както се създава поетическата визия...

Анализирайки лексиката на дегустатора, не можем да не отбележим и още един словесен пласт: този, който носи белезите на високия литературен стил, без да има характера на поетическата лексика. Стилистиката му се изгражда на основата на чуждиците. От висотата на това ниво ароматът на виното става “комплексен”, “балансиран”, видът му - “опалесциращ”.

Забелязваме, че сравненията се използват основно на ниво описание на носа /аромата/, поетическата лексика описва основно вида на виното, научната функционира основно тогава, когато описваме тялото и вкуса на виното.

Сравненията, които открихме като функциониращи основно на нивото на “носа”, представляват, от своя страна, назряваща, но не напълно развита поетическа лексика. Бихме ги определили по-скоро като фаза, преход към поетическата лексика, като широк мост към нея, който се “заражда” именно на нивото на “ароматите”.

Разбира се, в така очертаните лексикални тенденции могат да се откроят и изключения, не можем да твърдим, че носът се описва винаги и само със сравнения, видът само с метафори, вкусът-само с научна лексика. Напротив, по-правдиво е да говорим за тези лексикални групи като за условно разделени. Настоящите редове са просто един опит да се попитаме дали съществуват и защо съществуват известни закономерности при възпроизвеждане на сетивните и абстрактните впечатления от виното. И-най-вече-да подчертаем факта, че лексикалният феномен, който проследяваме при описанието на виното, засяга по своеобразен начин виното като културен феномен-неговата двуизмерна битийност-на телесен и духовен провокат. Доказателство за това е фактът, че пресъздаваме виното посредством лексика с разнороден –научен, разговорен и поетически - характер.

Нахвърляните тенденции биха могли да отведат, също така, и към интересни и-защо не-закономерни изводи относно рецепцията на виното. Безспорно, речта е огледало на психичната реакция и, следователно, носи белезите на нейното развитие. Бихме могли, следователно, да отидем отвъд техническите наблюдения върху лексиката, към разгадаване на генезиса на разновидностите. Да си зададем например въпроса защо, когато описваме ароматите, си служим основно със сравнения, а вида и вкуса описваме посредством метафори?

Но…нека останем при благоуханната винена лексика и отпием отново от изкусителното й многообразие.

*Всички дегустаторски термини са взети от статията “Дегустационна схема”, публикувана на сайта Vinoto.com



Прочетете още
 
Непосилното бреме на субективния вкус

При виното, както и при човека, характерът е изява на някакво приемливо отклонение от нормата ... прочети


 
HYPERTASTING - Имаме ли нужда и от това?

Един от термините, които се подмятат из световната винена преса и из т.нар. професионални винени кръгове напоследък е super- или hypertaster. Когато за първи път го прочетох, неволно си помислих, че ... прочети

 
Евкалипт или боровинка; шоколад или ванилия?

Кратки дегустационни характеристики на най-популярните винени сортове ... прочети

 
Vin de Garde и Vin Ordinaire

В днешно време, когато виното, което пием, обикновено отлежава приблизително толкова, колкото е необходимо да стигне от магазина до вкъщи, тези две френски понятия – vin de garde и vin ordinair... прочети


 
Дегустационна схема

В началото на дегустационната си "кариера" често можете да изпаднете в ситуация, в която виното има какво да ви каже и вие дори имате уши да го чуете, но не и думи, за да споделите. Дегустационните ... прочети

 
Компоненти на дегустацията III: Вкусът

Вкусът - нашият и този на виното ... прочети

 
Компоненти на дегустацията II: Носът

или ... прочети

 
Компоненти на дегустацията I: Окото

или ... прочети

 
Дегустацията - някои общи положения

Да се пие вино е лесно: накланяш чашата и отпиваш една глътка. Предизвикателството се крие в това да дегустираш вино. ... прочети


 
10 следващи >>>
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter