за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Тема на месеца
Декември 2011: За винената култура или как се сбогувахме с нещо, което не видяхме
Яна Петкова

Материалът е публикуван в блога на Divino.bg и се публикува тук с любезното съгласие на авторите на сайта.

Да се продава вино в България никога не е било лесно или поне откакто аз имам спомени за това. Борбата с домашното вино и двулитровите пластмасови бутилки никога не е спирала, но в последните няколко години започва да ми заприличва на борба с вятърни мелници. Един от най-често развиваните въпроси по литература в училище е „Луд ли е Дон Кихот?” и в края на краищата повечето есета отговарят положително - да, луд е, защото не различава реалността от мечтите си. Моите есета споделяха различното мнение, че светът би бил едно по-добро място, ако имаше повече донкихотовци в него, но, за съжаление, то не се споделяше от учителката ми. Трябваше да напасна леко мнението си, за да не ме оставят на поправка, но явно ми е в природата да се боря за обществено полезни каузи и до ден-днешен това са най-интересните задачи за мен. Те не са за всекиго, тъй като работата е бавна, уморителна, неблагодарна и ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат пряк търговски интерес от тях се вбесяват като видят, че ти нямаш и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които ти и при най-голямо напрягане не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал.

Така е и с винената култура - със сигурност една от най-безнадеждните каузи в България тези дни. Безспорно не толкова важна колкото нивото на здравеопазването, на образованието или престрашилият се напоследък български расизъм, който винаги е тлеел в малките душици, но казват, че по отношението към виното на една нация може да се съди за много други неща.

През толкова набеждаваната за кризисна 2010 година продажбите на вино все още бяха цвете в сравнение със срива, който настъпи от началото на 2011. И както с много други неща, истината лъсва в момента на криза. Цялата работа, свършена от малка група хора по популяризирането на виното като разумна и обогатяваща сетивно и интелектуално алтернатива изтля пред очите ми като свещ. Клиентелата по ресторантите се завърна отново към бирата и ракията, а някои преминаха дори към безалкохолни напитки, но не по здравословни, а уж по финансови причини. Хора с ненарушени по никакъв начин от въпросната криза доходи започнаха да се ограничават в потреблението на всичко, което им се струва лукс и виното се оказа едно от първите неща, които бяха зачеркнати от бюджета.

Неизбежния извод, който от години се дърпам да направя, сега вече ми се натрапи със страшна сила: българинът всъщност не обича вино, той само плещи глупости за траките и за това как българските вина са най-страхотните на света (подобно на постановките „най-красивите жени на света са българките” и „няма такава природа като българската”). Ако ти се гордееш със своето вино и го обичаш, ако то съпровожда храната ти и изобщо живота ти в ежедневието и в празничните моменти, тогава ти НЕ го изваждаш при най-малката опасност от потребителската си кошница, правейки място за спиртни напитки или още по-зле - за домашнярките. Отново започвам да чувам от все повече страни как то, домашното, било най-чистото и без химии. Самопровъзгласилите се био-гурута волно или неволно наливат вода в мелницата на домашното вино, популяризирайки правени-недоправени, мъчени-недомъчени и в крайна сметка много измъчени отвари.

Без това да е облечено във формалните дрехи на един икономически анализ, нека все пак да погледнем в какво състояние на духа се намират отделните участници на винения пазар у нас към края на 2011 година:

Вината

По-добри от всякога.

Българските изби, проспали завладяването на пазара от страните от Новия свят, че и не само от тях, изведнъж изваждат на пазара вина с повече от добро качество, най-накрая на справедливи цени и даже започва да се забелязва модерен маркетингов подход в дизайн на етикети и съставяне на портфолио. Скромно, но похвално начало. Скромно, защото все още има номера от рода на „тука има-тука нема”, т.е. вина, които излизат на пазара, много се харесват от потребители и ... на следващата година не се предлагат или вина, които наистина не струват цената, която им се търси, или такива, за чийто етикети се питате дали дизайнерът не е бил в кома, но в общ план българските вина от години не са били толкова добри, колкото са в момента.

Вносът на вино в България, поне от пет години насам, е на нивото на този във всяка уважаваща себе си европейска столица. Разнообразието от стилове и ценови категории би задоволило всяко небце, а за най-претенциозните се предлага индивидуализиран внос за личната колекция. Само дето това почти никой не го знае. Защо? Ами откъде да го научи?

От магазините ли?

Магазини за вино в София има толкова малко, че ме е срам да го напиша, а за останалите градове изобщо не искам и да мисля. На въпрос, който зададох на почитателка на виното от средно голям, но разположен сред най-големия винен регион у нас, град дали имат магазин за вино отговорът беше отрицателен. Носела си вино от чужбина. Магазинът на верига за вино във втория по големина град у нас отвори, само за да затвори след около година. Когато някой ме попита откъде да си купи това или онова вино се оказа, че не знам къде да го пратя. Една верига от винени магазини не върши работа, защото има ограничен асортимент. Трябват много на брой малки, средни и големи магазини за вино, но истински такива с подбрани по конкретен критерии и не задължително скъпи селекции от вина, а не такива от типа „денонощна среща на алкохолици и таксиметрови шофьори”. Защо ги няма? Това ни води до виненото образование - общия им проблем с

Ресторантите

Винените листи никога не са били силна страна на ресторантите у нас, както и наличието на сомелиери или на поне един винено грамотен сервитьор. Това е обособено от динамиката на този бранш у нас, в който има толкова силно текучество, така че нито работодател, нито работник желаят да инвестират в обучение. А за грамотната работа с вино се иска малко повече усилие от носенето на табла от точка А до точка Б.

За огромна моя изненада и съжаление, прогресът в производството и вноса на вино упорито отказва да се пренесе във винените листи на ресторантите, а положението с винената (не)грамотност е по-страшно от всякога. Поради това собствениците и мениджърите на ресторанти са лесна плячка за агресивни търговци на вино, които обясняват, че единствено техните вина са добри и ако обектът е апетитен, предлагат немалки суми за влизане в листата на даден ресторант. И понеже надали има по-непоклатима комбинация от тази на неграмотност и лакомия, положението е видно с просто око в почти всеки ресторант.

В направените от търговците на вино листи, освен обичайните заподозрени български изби, които просто няма как да не присъстват, защото други няма, се въртят едни двайсетина вносни етикета, т. нар. „търговски вина”, които се продават навсякъде, дори и в супермаркетите. Качеството им е средно до добро и в ресторантите се продават на завидна цена. Надценката на вината в българските ресторанти не се е променила през последните десет години и си остава безобразно висока и като че ли работеща усилено против винената култура.

С други думи, винените листа в огромната си част са пасквили, предизвикващи недоумение, а на моменти и отчаяние у любителите на виното.

Клиентите

Виното е новото Мазерати - бедните го харесват, но на безопасно разстояние, богатите го имат, искат да се похвалят с него на всички и смятат, че само те разбират от него. Глупава и вредна тенденция, защото Мазерати карат малцина по света, както и пренебрежимо малък брой хора си лягат, след като са си взели дневната доза Шато Марго. Както при колите, така и при вината потребителите на много доброто средно качество са мнозинство, те са светът, те управляват.

Конкретен пример за онагледяване на ситуацията у нас: в заведение чувам зад гърба си как един човек (чийто богатство и власт са със страховити размери и ако случката се разиграваше преди няколко века във Франция, със сигурност щяха да са един от поводите за революцията) казва, че сервираното му вино е фалшиво, защото:
а) не можело да има толкова евтино бургундско вино (80.00 лв.), което ме накара да си мисля, че може би не е лоша идея да се направят винени листи с две цени - за нормални посетители и за такива парвенюта, но тогава пък трябва да се създаде и работно място за психолог, който да преценява коя листа на кого да дава и защото
б) върху капсулата нямало такъв зелен печат, какъвто имали вината, които той пиел във Франция. Боже милостиви, след напрегнат размисъл се сетих, че човекът има предвид френския бандерол, който не е задължителен атрибут за капсулата на виното. Задължително е да го има на хартия. Да иде вкъщи да си скива О-Бриона от колекцията, която просто не може да няма.

Поставете се на мястото на собственика на заведението, на вносителя на това вино, на клиентите в ресторанта, прочетете още веднъж целия текст и ми кажете - за обичане ли е да работиш с вино у нас?



Прочетете още
 
Март 2011: Биодинамиката - мода, рекламен трик или философия на живота?

Представете си лозов масив, който не е много голям и който граничи с грижливо засадени дървета и храсти, където гнездят и се подслоняват птици, принципно обичащи да похапват грозде. По земята межд... прочети


 
Февруари 2011: На следващия ден - истини и митове за махмурлука

Коледа и Нова Година са празниците, по време на които голяма част от нас се забавляват така, сякаш “утре “ не съществува. Особено ако се получава такова радващо душата съвпадение на празници и дни... прочети


 
Декември 2010: Теорията ХХ

"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също... прочети

 
Август 2010: Какво всъщност е gourmet? И защо у нас става дума за реплика. В най-добрия случай.

Михаела Петрова е журналист в lifestyle издания; работила е за EVA, Егоист, Жената Днес. Автор е и на книгата "Секс, любов и други глаголи". Един от основателите на клуб “Винен Наблюдател”. ... прочети

 
Януари 2010: Българските винари не искат национален конкурс

В "Тема на месеца" за януари 2010 "Виното.ком" предоставя трибуна на енолога Стойчо Стоев. Изразеното в статията мнение е на автора. ... прочети


 
Юли 2009: Розово вино, розово бъдеще?

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампан... прочети


 
Март 2009: Жените и виното (... да живее феминизмът?)

Материалът, с малки изменения, е публикуван за първи път в сп. “Wine & Dine” от месец март 2009 г. ... прочети

 
Януари 2009: Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я ... прочети


 
Февруари 2008: България вече няма шанс като световен фактор ....

от е-vestnik.bg ... прочети

 
10 20 30 40 следващи >>>
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter