за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Тема на месеца
Януари 2010: Българските винари не искат национален конкурс
Стойчо Стоев

В "Тема на месеца" за януари 2010 "Виното.ком" предоставя трибуна на енолога Стойчо Стоев. Изразеното в статията мнение е на автора.

След сериозното отстъпление на посдледната Винария 2009, съпътствана от липсата на интерес от страна на медии, ценители, търговци и по-тревожното-отстъствието на много винарски предприятия; след засилените критики към цялостния формат на Националните дегустации, винената общественост у нас очакваше най-после нещо да се промени и България да има своя истински национален конкурс за вино, каквито са всички международни конкурси.

Десетките медали, които български вина спечелиха на международни конкурси през изминалата година; позитивното отношение на родната журналистика, достигнала в пресиления си възторг дори обявяването на Винен Ренесанс; ласкавото, макар и премерено отношение на световни винени критици към отделни български вина, продиктувано отчасти и от участието на чужди енолози в създаването на тези вина бяха само част от условията, които налагаха създаването на Национален конкурс за вино. Ентусиастите от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус” показаха на българските винопроизводители в детайли как се прави и как изглежда един такъв конкурс. Единственото, което те нямаха, освен традиция и популярност, беше онзи брой участващи фирми, който би им позволил да нарекат конкурсите си национални. Точно тези три фактора притежава Националната лозаро- винарска камара и трябваше само желание от страна на това сдружение на българските винопроизводители, за да организира първия национален конкурс. Трябваше, но се оказа че това желание го няма. Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази година да си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени.

Един истински винен конкурс би трябвало да отличи добрите вина и да ги покаже на широката общественост, за да могат хората, обичащи виното, да открият тези вина сред изобилието на пазара и да си ги купят. Българските Национални дегустации отличават незавършени вина без концепция и пазарно ориентиране. За повечето от участващите винарски предприятия всичко сякаш опира до спечелването на възможно най-голям брой медали, с което постижение да намерят място в няколкото изречения, които медиите ще напишат за събитието и които само след месец никой няма да помни; защото не само няма да може да си купи тези вина, но дори няма да може и да ги дегустира никъде; ще може само да чуе и прочете за тях, след което бързо ще ги забрави.

Учудващо е, че управляващите Националната лозаро- винарска камара виждат елементи на дискриминация в един конкурс, на който да се състезават единствено реални бутилирани вина, а в същото време дискриминират точно тези завършени вина, лимитирайки броя им, без разлика на сорт и реколта, до общо 5 червени и 3 бели за всяка фирма участник. С това учудващите решения на управляващите не свършват. Дали водени от революционния принцип за равенство и братство ( свободата приемаме, че я имаме) или от нещо друго, за пръв път дегустаторите енолози(които ще са половината от всички дегустатори; останалите ще бъдат неенолози) ще се избират с жребий измежду всички предложени от фирмите участници. Парадоксално. В цял Свят дегустаторите на международни конкурси се избират и канят. Нашите ще ги определи случайността. Защо? Равни по възможности ли са; еднакво добри като дегустатори и като енолози; еднакво запознати с разликите между добрите и отличните вина; еднакво опитни за да бъдат съдии в такова отговорно състезание? Невъзможно. Равни хора няма, равни професионалисти също. Стремежът на всеки професионалист да израстне и да бъде по-добър от другите е в основата на човешкото развитие. Ако отказът от отговорност на организаторите на тази проява да изберат с обсъждане и гласуване най-добрите десет или дванадесет дегустатори – професионалисти е продиктуван от стремеж за запазване на мира в гилдията и пресичане на евентуални брожения от типа „защо този, а не моя дегустатор”, най- добре да раздадат и наградите с жребий. Едното води до другото.

Още по-неясен е принципът на избор на десетте неенолози. Кои са те? Кой и как оцени уменията им на дегустатори и с какво са заслужили да оценяват най-добрите български вина? В България през последните години се създадоха наистина добри вина. Те получиха признание, и от професионалистите, и от обикновените ценители на доброто вино. Тези вина са на стелажите в магазините и в менютата на ресторантите. Те са тези, които с продаваемостта си и оценките за качество правят една винарска фирма по-добра от друга и един енолог по-известен от колегата си. Ценителите, потребителите и дори търговците все по-слабо се интересуват от борбата за вътрешноведомствено надмощие на винарските фирми. Какъв е смисълът винарни да спечелят златни ритони и по 20-30 медала на вина, които нито ще покажат на Винария, нито ще сложат по рафтовете в магазините? В няколкото изречения, в които безразличните медии ще изброят първите трима по медали ли? Това ли радва българските винарни? За това ли са тези национални дегустации? Така ли изглежда българският Ренесанс?

Добрите вина имат нуждата от истински национален конкурс. Не е страшно, че тази година те ще са петдесет, а догодина сто. Страшното е всяка година да се лъжем, че имаме по осемстотин български вина, достойни за конкурс, а в същото време оцеляването на винарството да зависи от продажбите на вина от по 70-80 евроцента в страните от Източна Европа. Битката за българския пазар е жестока, особено по време, когато все повече чужди вина влизат на него и все по-малко български вина се продават зад граница на цена над 1,5- 2 евро. Всеки винен конкурс, който с рекламата си може да ти спечели поне един нов клиент, да те вкара в поне един нов ресторант или магазин, се превръща в битка на интереси . Но ние-винарите сме хора, надарени да създаваме. По-голям или по-малък, всеки един от нас е творец и изпитва удоволствие, когато усети че е направил добро вино, а не когато се снима със златния ритон; поне аз се чувствам така. Може би затова ми се искаше, след открития урок на журналистите, да видим пътя, който те ни показаха и да направим конкурс с европейско измерение и по европейски стандарт, но... и тази година ще имаме Национални дегустации, за съжаление още по-причудливи и по-несъвършени от предишните.



Прочетете още
 
Декември 2011: За винената култура или как се сбогувахме с нещо, което не видяхме

Материалът е публикуван в блога на Divino.bg и се публикува тук с любезното съгласие на авторите на сайта. ... прочети


 
Март 2011: Биодинамиката - мода, рекламен трик или философия на живота?

Представете си лозов масив, който не е много голям и който граничи с грижливо засадени дървета и храсти, където гнездят и се подслоняват птици, принципно обичащи да похапват грозде. По земята межд... прочети


 
Февруари 2011: На следващия ден - истини и митове за махмурлука

Коледа и Нова Година са празниците, по време на които голяма част от нас се забавляват така, сякаш “утре “ не съществува. Особено ако се получава такова радващо душата съвпадение на празници и дни... прочети


 
Декември 2010: Теорията ХХ

"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също... прочети

 
Август 2010: Какво всъщност е gourmet? И защо у нас става дума за реплика. В най-добрия случай.

Михаела Петрова е журналист в lifestyle издания; работила е за EVA, Егоист, Жената Днес. Автор е и на книгата "Секс, любов и други глаголи". Един от основателите на клуб “Винен Наблюдател”. ... прочети

 
Юли 2009: Розово вино, розово бъдеще?

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампан... прочети


 
Март 2009: Жените и виното (... да живее феминизмът?)

Материалът, с малки изменения, е публикуван за първи път в сп. “Wine & Dine” от месец март 2009 г. ... прочети

 
Януари 2009: Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я ... прочети


 
Февруари 2008: България вече няма шанс като световен фактор ....

от е-vestnik.bg ... прочети

 
10 20 30 40 следващи >>>
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter