за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


10 въпроса за виното
... към Ясен Бориславов...


Роден през 1964 г. Образование: история и журналистика в СУ “Климент Охридски”. От 1998 година пише на винарски теми в различни издания - в. “Сега”, сп. “Бакхус”, сп. “Жената днес”, сп. “Клуб М” и др. Автор на книгите “Виното. Българска енциклопедия” (КК “Труд” 2004 г.) и “Боб и метафизика” (Сиела, 2004).

B: Какво е виното за теб?
O: Възприемам го преди всичко като удоволствие, но ме привлича и неговата специфична социална природа. Виното е продукт с дълга история и с множество културни напластявания, които са го правили особено интересно и предизвикателно. В него има интелектуална съблазън, която според мен е една от основните причини за трайната му модерност.

B: Кога реши, че искаш да се занимаваш с вино и кое точно те накара да го направиш?
O: Първоначално интересът ми беше насочен главно към историята на виното, към неговата специфична способност да отразява определени социални и културни модели. През 1998 г. започнах да водя във в. “Сега” страница на тема “Вино и кулинария”, в която акцент беше и продължава да бъде именно хуманитарния профил на виното. Естествено беше с времето интересът ми да се разшири и към неговия потребителски профил.

B: Консумацията на вино у нас е спаднала значително през последните десетилетия. Защо според теб? Забравихме ли ние българите да пием вино и ще се промени ли това в обозримо бъдеще?
O: Данните за консумацията на вино у нас са общо взето несигурни. Доколкото си спомням според официалната статистика консумацията е около 3-4 л годишно на човек, което е несериозно и няма как да е вярно. Със сигурност действителната цифра е по-голяма, защото статистиката не отчита консумацията на домашно вино, но тя все пак е значително по-малка от страни като Франция, Италия или Испания, където годишно хората изпиват между 50 и 60 л.
Основната причина за относително ниската консумация е от мирогледно естество. У нас виното се възприема по-скоро като алкохол, като опияняващо средство, а не като храна. Затова то стои в сянката на твърдите алкохоли, които по-бързо и лесно предизвикват търсеното опиянение. Виното е питие за спокойни и уравновесени хора, а у нас тази социална група явно не е масова. Средният потребител предпочита да прогони стреса след работа като си направи анестезия с две водки. Все пак през последните години интересът към виното видимо расте и това е сигурна индикация за едно плавно разширяване на т.нар. средна класа.

B: Притежава ли българският потребител познанието, интереса и любопитството да си купува качествено вино?
O: Иска ми се да кажа “да”, но знам, че положителният отговор би бил достоверен някъде в бъдещето. Засега познанията са преобладаващо повърхностни или никакви. Жалко е, че дори в сериозни ресторанти човек често може да срещне пълно неведение по отношение на предлаганите вина. Повечето хора, когато си купуват вино, се водят основно от цената. Мнозина усещат, че тя не винаги е пряко обвързана с качеството и това поражда любопитство, което е първа стъпка към осъзнатия интерес. Аудиторията на елитните и скъпи вина у нас е много ограничена, но съм сигурен, че ще се разширява. Вече се забелязва един растящ интерес не просто към пиенето на вино, а също и към говоренето за вино и това е знак, че виненото пространство се разширява. Впрочем и сайта Vinoto.com го доказва.

B: У нас под “да работиш с вино” все още се разбира предимно винопроизводство. Професиите, свързани с други аспекти на виното като журналисти, пишещи за вино, сомелиери, дегустатори, които не са енолози или винени консултанти, тепърва се зараждат и често на тях се гледа със снизхождение. В други не по-големи от нашата и дори с по-малки традиции във винарството страни нещата изглеждат доста по-различно. Защо изоставаме в това отношение?
O: Най-простият и кратък отговор би трябвало да се търси в националната история и в структурите на традиционната българска култура и светоусещане. Виното винаги е било атрибут на градската култура. То се прави на село, но се продава, пие, оценява, рекламира, коментира, пропагандира и пр. главно в града. В градската среда то освен като пазарен продукт функционира и като особен вид медиа. Споменатите модерни винени професии са свързани тъкмо с комуникативната природа на виното. У нас историята на градската култура е твърде кратка и доста объркана, поради което и винената комуникация никога не е била (и все още не е) достатъчно развита, за да бъдат тези професии осъзнати като необходими и полезни. Доколкото имат някакви зачатъци у нас, те изглеждат като нещо подражателско и изкуствено пренесено от запад. Затова и отношението към този вид труд на пазара на компетенциите понякога е снизходително и дори иронично.

B: Прави ли се у нас вино с наистина добро и константно качество? Ако да, кой го прави?
O: Това е болезнена тема. Иска ми се да посоча поне няколко изби, но не смея, защото често ми се е случвало, след като съм харесал някое вино, при купуването на петата или шестата бутилка да установя, че качеството не е същото . За съжаление постоянното качество, доколкото го има, не е високото качество. Има и много добри вина, но откриването им често е хазартно.

B: Твоите съвети към “прохождащите” консуматори на вино. Кое е важно и кое не толкова при избора на вино?
O: Бих си позволил два съвета. Първият е смело и без никакви притеснения да си признават, когато някое вино не им харесва, независимо че някой в компанията може да го смята за хубаво. Вторият е да опитват колкото може повече различни вина. Така постепенно ще си изградят собствена представа за хубаво, посредствено и лошо вино. И един съвет към мъжете. Не подценявайте мнението на жените. Техните сетива много често са по-изострени и по-прецизни.

B: Смяташ ли, че знаеш достатъчно за виното във всичките му аспекти? Толерантен ли си към различно от твоето мнение?
O: Убеден съм, че знам доста, но тъй като интересът ми в тази област е траен, “доста” никога няма да означава “достатъчно”. Светът на виното е обширен и твърде динамичен, особено през последните години, и постоянно поднася новини. Освен това виното е свят на различията, в което е и част от неговата красота. Естествено е да има и различни мнения, тъй като вкусът не е обективна реалност, която да се измерва с числа. Поради което и толерантността към чуждото мнение е нещо нормално, особено ако става дума за нюанси. Не съм толерантен, когато откровен дефект се представя като качество. В такива случаи “различното” мнение ми е безразлично.

B: Кои са любимите ти вина?
O: Предпочитам червените, но не пренебрегвам и белите. Харесвам по-младите вина, в които ферментацията и бъчвите не са убили усещането за плод. Не харесвам вина, в които натрапчиво изпъква дъбът. Изглеждат ми вулгарни и малко нахални. Нямам предпочитани сортове или райони. Признавам си , че винаги съм бил скептичен към гъмзата, но вярвам, че все някога и този сорт ще ме изненада приятно. Любимото ми вино е онова, което е подходящо за конкретния случай.

B: Кое е виното, което мечтаеш да опиташ?
O: Иска ми се някой ден да опитам вино, което сам съм направил. Подозирам, че това никога няма да стане и може би така е по-добре. Мечтата ще си остане жива и сигурно ще си спестя едно разочарование.



Прочетете още
 
... към Ясен Захариев

Кажи нещо за себе си, представи се така, както искаш да те „видят” читателите. ... прочети


 
Любомир Канов за виното като кръговрат на живота

 
...към Петър Кирилов

Петър Кирилов е роден на 9 април 1979 година в Тополовград. През май 2002 г. завършва Университета по Хранителни Технологии в Пловдив със специалност “Инженер-технолог по напитките” със степен ... прочети


 
... към Ефросия Благоева..

...дегустатор и виножурналист. Родена в София. Завършва изкуствознание в НБУ. Член на клуб "Винен наблюдател" и един от основателите на Клуб на софийските винолюбители. ... прочети


 
... към Галина Нифору

Представяме ви първата българка, която в обозримо бъдеще ще слага пред името си титлата Wine MBA от INSEEC-Бордо ... прочети


 
... към Иван Митанкин ...

С това интервю Vinoto.com има удоволствието да запознае читателите си с една много интересна личност от света на виното. Предполагаме също така, че е и сравнително непозната за българската публика, т... прочети

 
... към Нели и Людмил Станкови, собственици на ресторант "Вишните"


Вие сте първите от интервюираните в тази рубрика, към които бихме искали да зададем и други, не съвсем “винени” въпроси, но да започнем с един съществен: ... прочети

 
... към Емил Коралов, издател на сп. "Бакхус"

B: Какво е виното за теб? ... прочети


 
... към Стойчо Стоев, главен енолог на Дамяница АД

... и член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България. ... прочети

 
10 следващи >>>
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter