за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Аржентина
Аржентина


Със своите над 200 000 хектара Аржентина се нарежда сред десетте най-големи лозарски нации на света. Тя е най-големият винопроизводител на Южна Америка и, подобно на Чили, през последните двайсет години преживява сериозни промени в лозаро-винарско отношение.

История

За разлика от Северна Америка, в която европейските заселници намират ширещата се vitis labrusca, Южна Америка може ако не за друго, то поне за това да е благодарна на испанските колонизатори, че донасят европейската vinifera-лоза. Документирани са четири опита на лозата да достигне Аржентина, но най-успешен е вносът от Чили през 1556 година на предшественичката на днешната Criolla Chica (Mission в Калифорния и Pais в Чили). Сортът е с основополагащо значение за лозарството и винарството в страната през следващите триста години.

От установилите се в Аржентина заселници, значение за виното имат йезуитските мисионери, които намират добри условия за отглеждането на лози по склоновете на Андите. Засаждането на лозя е една от първите задачи на католическите ордени при установяването на мисиите им по цял свят, тъй като виното е необходимо за църковните меси. Първото документирано лозе е засадено през 1557 г. в Сантиаго дел Естеро. През 1561 г. е основан градът Мендоза и през следващите 30 години на север от него се очертават границите на най-важния винен регион в страната и до днес.

През 1820-те години, след извоюването на независимостта й от Испания, към Аржентина се упътва огромен поток от европейски заселници, а през 1885 г. е завършена железопътната връзка между Буенос Айрес и Мендоза - две обстоятелства, които дават сериозен тласък в развитието на винарството. Втората голяма вълна от имигранти около 1900 година довежда не само многобройни заселници от Франция, Италия и Испания, но и техните местни сортове и лозарски и винарски практики. С изключение на системата от напоителни канали и диги, старите колонизаторски методи са изоставени; полагат се основите на днешната винена индустрия в страната.

През 20-те години на 20 век Аржентина е на 8 място по икономическо развитие в света, но това е и последният период на стабилен растеж в новата й история. След Голямата Депресия икономиката на страната изпада в състояние много близо до пълен колапс и мерките както на популистки, така и на военни правителства не успяват да я извадят от него. Винарството изостава, тъй като липсват необходимите инвестиции, а избите се задоволяват с това да утоляват жаждата на местния пазар, който пие много (през 70-те години на 20 век аржентинците консумират 90 литра вино на глава от населението), но некачествено вино.

През 80-те години на 20 век се установява период на икономическа стабилност, през който доверието към икономиката на Аржентина се увеличава. Далновидни винопроизводители, по подобие на Чили, използват общата благоприятна конюнктура, за да привлекат инвестиции за модернизирането на бранша си и ориентирането му към износ.

Днес Аржентина изнася около 140 милиона литра вино и се числи към ключовите участници на световния винен пазар.

География, климат, почви

Винарските региони на Аржентина са разположени в западната част на страната, по протежението и в подножието на Андите, между 22° и 42° паралел на Южното полукълбо. Географското разнообразие формира многобройни микроклиматични и тероарни зони.

Преобладаващият климат е континентален и много сух, с количества на валежите рядко надвишаващи 250 мм. Годишните времена са отчетливо изразени, което оставя на лозите време за зимна почивка. Лятото варира от умерено до горещо, в зависимост от географската дължина, с разлики между дневните и нощни температури от около 30°С. През зимата температурата може да спадне под нулата, но сланите са рядкост.

Въздухът е сух и чист и гроздето узрява без проблеми. Липсата на валежи свежда третирането с химикали до минимум и предоставя възможност за органично земеделие. Напояването е гарантирано от заснежените Анди.

Почвите варират в различните региони, като преобладаващият тип е рохкав горен слой от пясък върху подложки от дребен чакъл, варовик и глина. Принципно съдържанието на органично вещество е ниско.

Уникална характеристика за аржентинските лозя е тяхната височина, която може да варира от 300 до 3 000 м. н. в. Не само, че това са най-високите лозя в света, но и средно половината от тях са на височина над 900 м. н. в.

На лозето

До средата на 90-те години на 20 век работата в аржентинските лозя изключва експерименти и нововъведения, а по-скоро се концентрира върху преработването на огромните реколти от Criolla grande. Постепенно, с осъзнаването на факта, че Аржентина трябва да работи за износ ако иска винената й промишленост да оцелее и че вината й трябва значително да повишат качеството си, започва анализирането на съществуващите и търсенето на нови, подходящи за по-качествени вина, терени.

Почти всички лозя в Аржентина стоят на собствени корени. Листната въшка е нанесла минимални щети в страната, защото местният вид е по-малко агресивен, а и защото почвите сдържат относително голям процент пясък. Средният живот на лозята възлиза на 50 години, като към 2011 г. те са или много стари или много млади: 60% от тях са на възраст над 25 години, а останалите - от 1 до 8. Всяко ново лозе се планира и обработва така, че да се възползва максимално от напоителната система, която датира от 16 век и все още е една от най-добрите на света. Изборът на подходящи клонове се консултира от Университета Дейвис в Калифорния и от австралийски специалисти.

Лозарската формировка за масовите вина е Parral (Tendone в Италия), при която лозите се вдигат на високи 2 метра шпалири и се засаждат на голямо разстояние - 1600 до 2000 лозички на хектар. Удачна е за високи добиви, лесна беритба и борба с плевели и дава защита срещу слани и жеги. За качествените вина все повече се налага класическият Гуйо.

Сортове

Лозарските площи на Аржентина покриват 228 574 хектара (2009). От тях 47% заемат червени сортове, 23% - бели. Останалата част - 30% - се заема от т. нар. розови сортове. Зърната на тези, основни за винопроизводството в страната, сортове не са нито бели, нито червени, а откровено розови. Имената им са Criolla grande, Criolla chica и Cereza и са най-древните сортове на Аржентина. Отличават се с изключително висок добив: теглото на една чепка от добре напоявано лозе може да достигне 4 кг. Заедно с другата розова вариация - Moscatel rosada - те дават евтино, често сладко и с окислен цвят бяло вино, което се продава на литър или в тетрапак на местния пазар.

Бели сортове

Най-разпространеният бял сорт е Pedro Gimenez с 30,79% от площите с бели сортове, който не трябва да се бърка с испанския Pedro Ximenez. Високо алкохолното и плътно вино се използва за купажиране и за производство на концентрирана гроздова мъст.

На второ място с 18,25% от площите е Torrontes във варианта си Riojano. Има още два варианта на сорта - Sanjuanino и Mendocino. Сортът се счита за местен и няма доказателства да има европейски еквивалент. Виното от торонтес е със светложълт цвят със златистозеленикави отенъци, с аромат на роза, жасмин и здравец, с леко, плодово тяло, с добра свежест. При внимателна работа със сорта на лозето и в избата торонтес е свежо и атрактивно вино, което би могло да прави конкуренция на пино гриджо на световния пазар.

На трето място е шардоне с 13,73% от площите. Аржентина не прави изключение от останалия винен свят и основно с поглед към британския и американския пазар залага на този универсален сорт. Тя дори възлага разработването на специален клон, т. нар. Mendoza-клон, на Университета Дейвис в Калифорния, който е подходящ за високопланински терени.

Срещат се също така шенин блан, совиньон блан, семийон, ризлинг, вионие.

Червени сортове

На първо място, с 25.88% от площите, е флагманът на аржентинското вино - малбекът. Подценяван и използван за нисши задачи като подсилване на цвета в родната си Франция, малбекът намира своята истинска родина в областта Мендоза по източните склонове на Андите. Малбекът от Мендоза е тъмно, интензивно, мощно и плодово вино с аромати на череши, ягоди и сливи, с меки и обли танини, а когато идва от височинни терени - и с отчетлива свежест.

На второ място е бонарда с 18,58% от площите. През 1990 г. сортът дори изпреварва малбека в резултат на масовото изкореняване на втория. Произходът на бонардата е спорен: някои ампелографи я смятат за калифорнийския сорт Charbono, други - за италианската Croatina. Използва се главно за наливни трапезни вина, които са леки и плодови. При стари лози, грижлива винификация и отлежаване в бъчви бонардата може да бъде плътно и таниново вино с интензивни аромати на смокиня и стафида.

Каберне совиньон е на трето място с 17,89% от площите - често купажиран с малбек, а при по-слаби реколти - и със сира (12,75% от площите) и/или мерло (6,48%). Наред с тях се отглеждат и темпранийо, санджовезе, пино ноар и барбера.

Винификация и пазар

Аржентинското винопроизводство е създадено, за да задоволява нуждите на многобройните европейски емигранти, за които бутилка вино към всяко хранене е нещо нормално. През 60-те и 70-те години на 20 век избите работят само за местния пазар, преработвайки внушителни количества криола гранда, криола чика и сереза. Големите производители овладяват до съвършенство бърза и ефективна, макар и понякога груба, система за приемане, обработване и винифициране на до 2500 тона грозде на ден.

През 80-те години на 20 век местната консумация спада и предвидливите производители разбират, че е въпрос на оцеляване да се променят и адаптират към изискванията на световния пазар. Преходният процес не е лесен: от една страна трябва да се привлекат инвестиции - предимно от Европа; от друга, местният пазар, чието разбиране за качество се различава значително от международното, трябва да продължи да бъде обслужван, тъй като предоставя така важните оборотни средства.

В технологично отношение днес избите отговарят на ролята, която Аржентина решава да заеме преди 10-15 години - тази на сериозен доставчик на качествени вина за международния винен пазар - без при това да изоставят изцяло традиционните методи. Понастоящем Аржентина е петият по обем производител на света след Италия, Франция, Испания и САЩ.

Винени региони

Mendoza (Мендоза)

Разположена в най-западната част на страната, отделена от Чили от веригите на Андите, Мендоза е най-големият и важен винен регион на Аржентина, съставляваща 80% (над 160 000 хектара) от винопроизводството на страната. Разнообразието на тероари в нея е голямо и тя се разделя на 5 подобласти: Северна Мендоза, Източна Мендоза, Мендоза Ривър, Уко Вали и Южна Мендоза.

Над Мендоза е надвиснал високият близо 7000 метра връх Аконкагуа, а височината на лозята й варира от 600 до 1100 м.н.в. Климатът е континентален, с ясно разделени четири годишни времена, без екстремни температури. Дъждът е рядкост, със средни стойности 200 мм. Почвите са с рохкав алувиален (наносно-пясъчен) горен слой върху глина, които се напояват обилно от Андите и от подпочвени извори.

Ориентирана към качествено вино, Мендоза отглежда всички по-важни сортове: малбек, мерло, каберне совиньон, торонтес, шардоне, совиньон блан и вионие. По-важни имена на области в Мендоза са: Uco Valley, Maipu, San Martin, Lujan de Cuyo (малбек), Tupungato, Tunuyаn и San Carlos.

San Juan (Сан Хуан)

Вторият по големина регион - Сан Хуан - има над 49 000 хектара лозарски площи. Най-важната област в него е Tulum по бреговете на река Сан Хуан. Климатът е един от най-слънчевите на света с не повече от 30 облачни дни в годината. Дните са горещи, нощите - студени, което създава особено подходящи условия за отглеждане на грозде с високи нива на полифеноли и съответно вина с интензивна плодовост. Тук се отглеждат сира (с международно признание), малбек, каберне совиньон, бонарда, шардоне и торонтес.

La Rioja (Ла Риоха)

Площта е около 8 000 хектара, най-известното име тук е Famantina Valley. Отглеждат се торонтес, бонарда, малбек, сира и каберне совиньон. Торонтес заема 40% от лозята и от него се произвеждат тихи и пенливи вина. Недостатъчните възможности за напояване отделят на лозарството периферно място в селското стопанство на региона.

Salta (Салта)

Салта (в превод „много красива”) предлага секващи дъха ландшафти и може би най-високите лозя на света с височина над 3 000 м. н. в. Лозарство тук има още от времето на испанските конквистадори, което я прави една от най-старите винарски провинции на страната.

Това е истинската родина на торонтес, който в Cafayate дава плътни, пикантни и изненадващо сухи вина. Освен торонтес се отглеждат и малбек, каберне совиньон и танат.

Catamarca (Катамарка)

Подобно на съседните Салта и Ла Риоха и Катамарка е доминирана от планински терени, древни вулкани и речни долини. Пустинният климат способства за произвеждането на силно концентрирани вина. Отглеждат се торонтес, сира, малбек и каберне совиньон.

Neuquеn (Неукен)

Неукен е разположен в южната част на винена Аржентина, където Андите се снижават до височина от само 250 метра и започва студената и суха Патагония. Лозята възлизат на над 1500 хектара, изцяло отделени за висококачествени вина. Продължителното слънчево греене и меки ветрове създават от една страна условия за здраво грозде и вина с концентриран цвят и аромат и добра свежест, от друга хладният климат позволява получаването на по-елегантни червени вина.

Отглеждат се совиньон блан, мерло, пино ноар и малбек. Експериментира се с пенливи вина по традиционна технология.

Rio Negro (Рио Негро)

Най-южният винен регион на Аржентина е разположен върху обширното Патагонско плато и принципно е по-известен с ябълковите си насаждения. Хладният климат, варовиковите почви, дългият вегетационен период и ниското количество на валежите го правят особено подходящ за отглеждане на бели сортове - торонтес и семийон - за тихи и пенливи вина. С по-високо качество са вината от Rio Negro High Valley, останалите са предназначени за местния пазар.

Освен споменатите сортове, се отглеждат още совиньон блан, пино ноар, мерло и малбек.



Прочетете още
 
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter