Италианската система за качество на виното
Историята на италианското вино е впечатляваща: първите лозя датират от около 800 г.пр.н.е. Етруските са произвеждали вино както за консумация, така и с цел търговия. Римляните развиват дори системи за консервиране на виното.
Въпреки тази грандиозна традиция трябва да се спомене обаче, че в Италия внимание на качественото вино се обръща от 40 години насам. Италианската система за качество – Denominazione di Origine Controlata (DOC) се въвежда едва през 1963г. Първият DOC-статус бива присъден през 1966г. на виното Vernaccia di San Gimignano
В италианското винопроизводство действат различни по сила и посока сили. От една страна, голяма част от лозарите са дребни собственици, затънали здраво в предразсъдъците на дългогодишни традиции и противопоставящи се на всяка промяна. За тях няма достатъчно мотивация да произвеждат качествено вино, тъй като местният пазар е непретенциозен: виното е част от ежедневието и не се разглежда като нещо специално.
От друга страна творчеството и усилията на прогресивни италиански винари резултират във висококачествени вина със забележителна индивидуалност и характер, които се радват на много голям международен интерес.
Разнообразието от италиански вина е невероятно голямо. Дори в рамките на системата за качество DOC има над 900 вина с над 240 различни географски наименования за произход. Ориентирането в италианското винарство е доста сложна задача. В допълнение към това се оказва, че качествените степени DOC и DOCG не винаги са достатъчна гаранция за действителното качество на виното. През 1992г. тези категории биват модифицирани от поредния закон, но днес все още голяма част от най-добрите италиански вина се продава в категорията “Регионално вино”. Това се дължи на факта, че или избата произвежда от сортове или по начин, които не са разрешени за дадения контролиран регион, или репутацията на въпросния DOC е толкова лоша, че тя предпочита да продава виното си в по-ниската качествена категория на регионалното вино.
Италианският закон за виното определя следните качествени степени (по низходящ ред):
1. Denominazione di Origine Controllata e Garantita (DOCG) – контролирано и гарантирано наименование за произход. DOCG-вината трябва да изпълняват всички условия на степента DOC и в допълнение на това да бъдат бутилирани в района на производството им. Те биват дегустирани и оценявани от контрольори на Министерството на земеделието. На този етап има десетки такива вина, чиито брой се увеличава с всеки изминал ден. Едни от най-важните са:
- Asti и Moscato Asti
- Barbaresco
- Barolo
- Carmignano (само червени вина)
- Chianti Classico
- Chianti (заедно с 6-те му подрегиона)
- Taurasi
- Vernaccia di San Gimignano
- Vino Nobile di Montepulciano
2. Denominazione di Origine Controllata (DOC) – Тази категория е въведена по време преди по-горната; сравнима е с френската Appellation Controlee и с нашето контролирано наименование за произход. Вината трябва да идват от поименно упоменат регион, област, населено място или лозарски масив и да бъдат произведени от определени сортове грозде, при ограничен добив от хектар и спазвайки определени техники и условия за винификацията им. По-нататък вината могат да бъдат диференцирани като: тихи или пенливи; сладки или сухи; млади или отлежали; по регион или сорт грозде. Към този момент в Италия съществуват над 230 такива наименования за произход.
Само около 15% от италианското вино спадат към една от двете горепосочени категории.
3. Indicazione Geografica Tipica (IGT) – тази категория бива въведена за да обхване така популярните в Италия Vini da Tavola (трапезни вина), които имат право да споменават регионите си на произход, като например Vino da Tavola di Sizilia. Подобно на еквивалента си – френските Vin de Pays – категорията IGT обхваща много вина, които нямат право да получат категория за качество DOC или DOCG, защото произвеждат по начин или от сортове, които не са разрешени в закона за виното. В тази категория могат да бъдат намерени едни от най-забележителните и скъпи италиански вина.
4. Vino da Tavola – категорията обхваща все повече свиващия се пазарен сегмент на трапезното вино. Това се дължи отчасти на усилията на Европейския съюз за намаляване на хилядите литри не особено качествено вино, както и на желанието на самите винари да произвеждат вина поне от IGT-категория.
|