за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Италия
Бароло и Барбареско
Яна Петкова

Статията е написана за списание "Дивино" и се публикува тук с любезното съгласие на издателите му.

Халката на ботуша

Знам, че странните заглавия провокират вниманието на читателя и поддържат интереса му буден докато, обикновено в края на статията, не му се изясни какво е имал предвид автора. „Халката на ботуша” е точно едно такова прекрасно загадъчно заглавие, но, с извинение, че развалям играта, тук имам нужда да обърна нещата и да започна с обяснението на заглавието. Смятам, че на разбирането му се крепи и разбирането на цялата история, която следва.

Всеки от нас, отбил се дори за малко в уроците по география в основното училище, ще се съгласи, че надали има по-впечатляваща карта от тази на Италия. Спомням си, че когато я видях за първи път, се запитах как може да се направиш на ботуш, ако се смяташ за сериозна държава? Тогава бях на четири години и по-късно ми се изясни, че Италия не е нито сериозна, нито несериозна държава, а просто Италия, но това е друга тема. Та, поглеждайки тази карта във винения й вариант забележете къде се намира Пиемонт - в горната лява част на ботуша, с формата на кожен език или голяма халка, за която той може да се издърпа нагоре при обуването му. Емблематичните пиемонтски вина Бароло и Барбареско са точно това - халка, която качествено и стилистично изтегля нагоре цяла винена Италия. Разбира се, при тегленето на цял един ботуш трябва да се внимава, халката може да се скъса и всичко да потъне в морето на повърхностната привлекателност, bella figura и dolce far niente. Бароло и Барбареско са всичко друго, но не и сладко бездействие - те изискват търпение, ангажираност на сетивата и желание да вникнем в техните на пръв поглед крехки цветове и тела, в техните уж ръбати танини и киселини и изглеждащ съмнително потенциал. Подобно на бургундския пино ноар, те се разкриват или само на авантюристичните и свръхсетивни натури, или на достатъчно помъдрелите и смирени, натрупали сериозен дегустационен опит.

Барбареско и Бароло са имена на селца в северозападната италианска провинция Пиемонт, разположени на около петнайсет километра от северната и южна страна на градчето Алба, и едновременно с това имена на вина с контролирано и гарантирано наименование за произход. За разлика от другите местни вина като Барбера, Долчето или Москато, те не разкриват името на сорта, от който са направени. Той е небиоло - един от големите италиански сортове, родител на особено аристократични и дълголетни вина. Предполага се, че още Плиний Стари е имал пред вид сорта, възхвалявайки вината на региона, а най-старото недвусмислено писмено документиране е от 1303 г., когато става дума за „una carrata (бъчва) de bono puro vino nebiolo”. За името на сорта има две теории, като едната казва, че то идва от nobile (благороден). Другата прави връзка с късното узряване на сорта и мъглата (nebbia), в която са обвити пиемонтските хълмове по време на беритбата му в края на октомври.

Името “Пиемонт” в превод означава “в подножието на планината”, в случая Алпите, и лозята изцяло го потвърждават: по-малко от 5% от тях са класифицирани като равнинни. Разположени по хълмисти склонове с най-разнообразно изложение, височина и наклон, те крият в себе си множество микроклимати, които допълват иначе континенталния климат на региона: горещо лято, мъглива есен и студена, често мъглива, зима. Важни макроклиматични фактори са планинските вериги на Апенините и Алпите, които предпазват региона от студени въздушни маси и реката Танаро, която разделя региона на северна и южна част.

Почвите са формирани след отдръпването на море преди около 16 милиона години, което оставя долен слой от глина, мергел, синя глина, туф, пясък, креда и морски фосили. Тези съставки се срещат в различно съотношение и дълбочина на пластовете из лозята на Пиемонт, определяйки вида и характера на вината. Апропо вид: до 1850 година Бароло и Барбареско са винифицирани като сладки вина - неизбежен резултат при високите захари на късно браното грозде, студените изби през зимните месеци и недостатъчно активните дрожди, налични по тези времена.

Барбареско

Дълги години считан за по-малкият брат на Бароло, Барбареско излиза от сянката му през 60-те години на 20 век, благодарение на революционните промени в избата, които предприемат Bruno Giacosa, Gaia и кооператива Produttori del Barbaresco (подробно описани по-надолу, в текста за Бароло). Лозята за Барбареско се намират на север и североизток от Алба и възлизат на около 5 000 дка (една трета от тези за Бароло).

Принципно почвите са от варовит мергел, които придават на вината мекота и ароматна пикантност. Небиоло узрява тук по-рано, отколкото в Бароло, което, поне на теория, предполага повече на брой добри реколти. Качествената система разделя вината на Барбареско, Барбареско Резерва и една от двете категории с добавено име на конкретно лозе. Обикновено то се изразява с термините „sori” или „bricco” и в такъв случай става дума за особено висококачествени лозарски масиви, нещо подобно на single vineyard. Преди да излезе на пазара едно Барбареско трябва да отлежава минимум 26 месеца в дъб, а Барбареско Резерва - минимум 50. Като цяло то не носи концентрацията и стегнатата сила на едно Бароло, но разполага с абсолютно същите танини и киселини. И макар да е достъпно по-рано от Бароло, Барбареско има също толкова сериозен потенциал и в никакъв случай не може да бъде наречено сговорчиво и любезно вино. Дългото отлежаване, заедно със споменатите вече високи танини и киселини формират стил, диаметрално противоположен на съвременния вкус към подчертана плодовост и мекота. Затова, а и поради високата цена, която се налага от ниската ликвидност на подобни вина, през последните десетилетия избите предприемат стъпки за намаляване на задължителния минимален срок на отлежаване в дъб. Има постъпки той да стане дори една година, но засега това е само евентуално бъдещо развитие.

Едно голямо Барбареско се отличава най-вече с елегантност, пикантна интензивност и свежи танини, които повече се врязват във възприятията, отколкото да ги доминират. Нос и тяло могат да разкрият удивително многопластова ароматна структура, чиято основа винаги се полага от сочни червени плодове - малини, череши, горски ягоди. В зависимост от възрастта и тероара тя бива надграждана от нотки на пушек, шума, кожа, подправки, листа, восък, тамян, гъба или трюфел. Барбареско може и да е по-малкият брат на Бароло в някои отношения, качеството със сигурност не е едно от тях.

Бароло

Ако Барбареско е пример за едно страхотно небиоло, то Бароло е най-драматичното и величествено превъплъщение на сорта и със сигурност е по-добре първо да опознаете по-малкия брат, за да сте подготвени за срещата с този Лорънс Оливие на италианските вина. Тя може да не мине толкова гладко, колкото си мислите, че би трябвало да мине срещата с едно вино.

За разлика от Барбареско, през 19 век Бароло става любимец на аристокрацията от Торино и най-важното - на Савоите - с което, подобно на бургундското, бива провъзгласено за „вино на кралете и крал на виното”. Царственият му ореол остава и до днес, въпреки дългите години на прекалено танинови, високо киселинни и абсолютно изсушени от дългото отлежаване вина.

Освен в едноименното градче, разположено на няколко километра южно от Алба, виното се произвежда и на територията на единайсет други общини, най-важните от които са La Morra, Monforte, Serralunga d’Alba и Castiglione Falletto. За класическа зона на производство, от която идват най-добрите вина, се считат Бароло и Кастилионе Фалето. От 90-те години на 20 век насам площите претърпяват около 40%-но увеличение и към момента възлизат на около 17 000 декара.

В качествено отношение и тук, подобно на Барбареско, законът различава между Бароло и Бароло Резерва. Първото отлежава минимум 38 месеца, 18 от които в дъб, а второто - 62, 18 от които в дъб - преди да излезе на пазара. При най-добрите вина на етикета е поставено и името на лозето, от което идват.

Има два основни типа почви, които определят и основните стилистични разлики при вината. На запад от Алба, около Ла Мора и по северните хълмове на Бароло, почвата е подобна на тази в Барбареско - варовиков мергел - което прави вината по-ароматни и уханни, не толкова стегнати. Най-добрите парцели тук са Brunate, Cerequio, Sarmazza, Le Rocce, La Serra и най-известното лозе на Бароло - Canubi.

На изток, в лозята на Кастилионе Фалето, Сералунга и Монфорте д’Алба, почвите са много по-бедни, съставени предимно от пясъчници. Вината са по-концентрирани, по-стегнати, имащи нужда от години отлежаване преди да бъдат достъпни. Тук имената на известните лозя са Bussia, Ginestra, Villero и Bricco Fiasco (наричано на пиемонтски диалект Bric del Fiasc).

Другият фактор, определящ стила на едно Бароло е технологичният и за да се обясни коректно е необходимо да се върнем малко назад в историята.

След намесата на френския енолог Луи Одар през 80-те години на 19 век Бароло и Барбареско са вече сухи вина. Цял един век обаче те страдат от слабостите на природа и човек:
- гроздето се бере неузряло и при високи добиви, което води до груби, „зелени” танини;
- с цел максимално извличане на цвят виното се подлага на невъобразимо дълги периоди на мацерация (контакт на гроздовия сок с ципите) и ферментация, траещи до два месеца;
- подтискане на малолактичната ферментация (поради ниските температури в избите), която би смегчила киселините във виното;
- дълги години отлежаване в големи дъбови бъчви (botti) за омекотяване на танините чрез умерен достъп на кислород до виното. Коприната за едно е камшик за друго обаче, по-точно за плода във виното, който след дългия престой в бъчвата е оксидирал и увехнал.
- резултатът е стипчиво, остро и изсушаващо вино.

През 70-те и 80-те години на 20 век група производители - Renato Ratti, Ceretto, Paolo Cordero di Montezemolo и Elio Altare - започва да произвежда нов стил Бароло в съответствие с вкуса на времето: по-мек и плодов, с повече тяло и обем. Те прилагат много по-кратка мацерация (само за няколко дни) и ферментация, по-кратко отлежаване в нови малки дъбови бъчви и продължителен период на отлежаване в бутилка преди пускане на пазара. Използват ротоферментори, които им позволяват максимална, но щадяща екстракция на цвят и танини.

Както всяка сериозна промяна и тази се посреща на нож от привържениците на добре познатото и влиза в историята като „Войните на Бароло”. Днес модернисти и традиционалисти правят вино в двата края на стилистичната палета, а между тях се намества групата на опортюнистите, която взима най-доброто и от двете - модерна техника и традиционни методи на винификация. За щастие, както показа и нашата скромна дегустация, няма отговор на въпроса кое е най-доброто решение. Иначе скука би налегнала пиемонтските хълмове.

Модерно или не, това, с което се отличава всяко едно добро Бароло са неговият рубинено-гранатов прозирен цвят, интензивен и комплексен аромат на сини сливи, сушени розови листа, катран, ликорис, а понякога и трюфел и стегнато тяло със здрав танин, високи киселини и затоплящ алкохол (14 и повече процента не са рядкост).

Дегустацията ни беше скромна като количество, но не и като качество: 13 вина (6 Барбареско и 7 Бароло) на едни от най-реномираните производители от региона. Поредното, за много хора решаващо, макар и да не е ясно в коя посока, сходство с Бургундия е цената: да се намери прилично Бароло или Барбареско под 50,00 лева е нереално. Най-ниската цена в нашата дегустация беше 50,00 лева, а най-високата - 159,00 лв. Най-ниските точки бяха 87, а най-високите - 94, дадени на легендарните Бароло Кануби и Бароло Брик дел Фиаск на Паоло Скавино. С 90 и повече точки бяха оценени вината и на Пио Чезаре, Фонтанафреда и Гая.

Консумирането на тези вина изисква предварителна подготовка и особено важно - подход - тъй като, подобно на бургундските, те са едни от най-трудните за разбиране на света. Човек трябва да е наясно как да сглоби пъзела от елементи с на пръв поглед абсолютно несъответстващи краища. След много постоянство и търпение сетивата и емоциите биват възнаградени и остава прекрасното чувство, че си се докоснал до нещо велико. Имам една много близка приятелка, която всеки път, когато се озове в Лондон отива в National Gallery да гледа „Слънчогледите” на Ван Гог. Защо, исках да знам. “Защото ме омагьосват напълно, потъвам в тях и спирам да мисля за всичко друго и не мога да се отлепя”, каза ми тя. Подобно на Ван Гог и купуването на Бароло и Барбареско не е евтино удоволствие, което да се упражнява всеки ден. Няма и нужда, защото все пак омагьосването има своята препоръчителна цена и честота.



Прочетете още
 
Кианти

Кианти е невралгичната точка на Тоскана, в която се събират вековна история, мъдра умисъл, посредствено изпълнение, спираща дъха природна красота и бутилка, наречена „фиаско”. ... прочети


 
Prosecco

Съдбините на просекото – звънтящо-пенливата италианска напитка, олицетворение на леката и въздушна безгрижност във винения свят – са на път да се променят. Към по-добри, надяват се всички, които о... прочети


 
(Не)Фатални италиански заблуди

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското - почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като... прочети


 
Виното в Италия – дълга история с (не)очаквано развитие

Да се ориентира човек в необятния свят на италианските вина е трудно до невъзможност и в същото време приятно и предизвикателно начинание. Дори изложение като Винитали, което всяка пролет събира в... прочети


 
Поредната италианска криза

В началото на месец април 2008 международната и българска преса затръбиха за поредната криза в Италия: този път не политическа, а хранителна. Аферата “Моцарела”, при която тонове заразено с диокси... прочети


 
Италианската система за качество на виното

Историята на италианското вино е впечатляваща: първите лозя датират от около 800 г.пр.н.е. Етруските са произвеждали вино както за консумация, така и с цел търговия. Римляните развиват дори системи з... прочети

 
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter