за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Италия
Виното в Италия – дълга история с (не)очаквано развитие
Ясен Бориславов

Да се ориентира човек в необятния свят на италианските вина е трудно до невъзможност и в същото време приятно и предизвикателно начинание. Дори изложение като Винитали, което всяка пролет събира във Верона всичко, което заслужава да се види и опита, не прави това изпитание по-лесно. Непосилното разнообразие обърква и провокира. Вероятно така се е чувствал и Марко Поло, пътешествайки из земите на Великия хан Кубилай през XIII в.

Винитали е най-голямото винарско изложение в света. Така твърдят организаторите и сигурно имат основания. От 3 до 7 април т.г. в 12-те палати на панаирното градче Веронафиере върху площ от 87 000 кв.м. имаше над 4000 компании от 32 страни, като по-голямата част от изложителите бяха италиански винарни. Посетителите бяха над 150 000, от които повече от 25% чужденци.

Всяка от двадесетте винарски области на Апенините беше представена в отделно пространство, което донякъде облекчава усилието да се свържат определени вина и вкусове с някаква географска конкретност. Допълнително облекчение бяха многото семинари с дегустации за журналисти, посветени на отделни знакови тероари, винарни и сортове, организирани от Италианския институт за външна търговия (ИЧЕ).

Какво прави италианското вино едновременно интересно и трудно?
За разлика от Франция, която през последните два века е успяла да подреди лозята и вкусовете така, че човек в общи линии знае с какви очаквания може да свързва имена като Бордо, Бургундия, Шампан или Лоара, в Италия този процес все още е в развитие, което изпълва с любопитно очакване ценителите.

Първата класификацията на вината от Бордо (1855), последвана от подобни стъпки в други винарски области, както и от множество законодателни регламенти до средата на миналия век, всичко това е превърнало френското винарство в еталон по отношение на качество, вкусове, стилове и законодателство. Затова днес Бордо като правило се свързва с червени кювета (Каберне, Мерло, Малбек, Пти Вердо), Бургундия означава преди всичко Пино и Шардоне, Лоара най-често се асоциира със Совиньон блан и т.н. В Италия отделните винарски области (може би с изключение на Пиемонт, Тоскана и Фриули) имат по-скоро административен характер, без да са ясно обвързани с определени сортове, типове и качества. Географията на елитните италиански вина се свързва най-често с отделни малки винарски райони, станали нарицателно за типични продукти и качество като Бароло, Барбареско, Асти, Валполичела, Бардолино, Кианти, Монталчино, Монтепулчано, Болгери и др. В тази поредица от северни тероари изглежда предстои да се промъкнат и вина от Юга, за което ще стане дума по-нататък.

В Италия системата на апелациите е въведена през 1963 г. , като основната цел на закона за виното явно е била да защитава предимно местни сортове и технологии, неглижирайки чуждите. Категориите за качество са четири – Vino da Tavola и Indicazione Geografica Trpica (IGT) са двете по-ниски степени, т.е. регионални вина, следвани от Denominazione di Origine Controllata (DOC) и Denominazione di Origine Controllata e Garantita (DOCG). По данни за 2007 г. в страната има 36 DOCG, 316 DOC и 118 IGT зони, като не винаги най-високото качество е свързано с първите две индикации. Изразителен пример са някои от т.нар. супертосканци (Solaia, Sassicaia, Ornellaia, Tignanello и др.), които от края на 70-те трайно се настаниха в световните топкласации и се продават с трицифрени цени в евро, въпреки че са в категорията IGT. Причината е, че освен Санджовезе в блендовете участват и класически сортове от Бордо като Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло. Впрочем самата идея на маркиз Марио Инчиза дела Рочета, когато през 1944 г. засажда в Болгери лози от Chateau Lafite, е била да докаже, че Тоскана може да прави и елитни вина с потенциал за стареене в стил Бордо.

Причините за невероятното разнообразие в италианския винен пейзаж са културно-исторически и природни. До втората половина на XIX в. Италия е на практика политически и административно разпокъсана и явно това фрагментиране се е оказало с трайно отражение във винарския сектор. Наложила се е представата за богатия Север като производител на повече елитни вина и бедния Юг, който се придържа към рустикални традиции и вкусове. Поради което в недалечното минало славата на италианските вина се свързваше предимно със северните провинции - Тоскана, Пиемонт, Фриули, Венето. За Юга бяха характерни по-скоро количествата.

В същото време всяко ъгълче от страната предлага отлични възможности за лозарство, а разнообразието от почви (значителна част вулканични) и микроклимати предполага и многообразие във вкусовете и качеството.

На Апенините вино се прави от 3000 години, което от своя страна е още една причина за невероятното многообразие от сортове. Нека вметнем, че само в поезията на Хораций са споменати 13 антични вина с наименование за произход, които още през I в. пр. Хр. са били в пазарно обращение. Иначе казано, корените на модерната европейска култура на виното като специфична сфера на едно непрестанно остойностяване на различията отвеждат към античния гръко-римски свят и най-вече към земите на днешна Италия. Като историческа традиция във винопроизводството могат донякъде да й съперничат единствено Гърция, България и Кавказ.

Голямо и актуално предимство на Италия е, че произвежда почти всичко, което и другите винарски страни предлагат: Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Пино, Сира, Гренаж (италианският му клон е Канонау и е характерен за Сардиния), но освен това има и отдавна наложени собствени сортове като Барбера, Небиоло, Санджовезе, Корвина, Рондинела, Пиньола и др., от които се правят емблематични италиански вина като Бароло, Барбареско, Брунело, Кианти, Амароне. Освен всичко това страната, особено в южните области (Сицилия, Пулия, Кампания и Базиликата), отглежда множество малко познати местни сортове, които при внимателна винификация, могат да се окажат особено интересни, както това пролича от показаното на Винитали т.г. Става дума за сортове като Неро Д’ Авола, Алианико, Примитиво (италианската му версия е различна от американския Зинфандел), Негроамаро, Неро ди Тройа, Нерело Маскалезе, Малвазия нера и др. Особено интересен сорт е Сагрантино, който се отглежда на ограничени площи в Умбрия. Виното е силно таниново, с леко затворен нос, мощна структура и плътен пикантен вкус с усещане за черни горски плодове, пипер, билки и какао. Преди да излезе на пазара, старее най-малко три години в бъчва и бутилка, но истината е, че за да стане за пиене му трябват поне още пет, а може и още дълго да старее и тъкмо това го прави търсено от колекционерите. Това е сортът с най-високо съдържание на фенолни вещества (около 4 г/л) – два пъти повече отколкото в Каберне, Мерло и Сира.

Към това трябва да се добавят и някои бели сортове от Юга като Верментино, Урагус, Бобмино бианко, Фиано и особено Фалангина, които със сигурност обогатяват представата за белите италиански вина, свързвана най-често с тривиалното Требиано (Юни блан), Токай италико (или Фриулано, което няма нищо общо с унгарското токайско, а по-скоро е клон на Совиньон блан), Пино гриджо и Гарганега, както и със сортове като Шардоне, Мускат, Траминер и Ризлинг в двете му разновидности – италико и ренано. Официално регистрираните сортове в Италия са 350, като само в Пулия местните са 29.

Явно търсенето на нови вкусове и стилове обяснява особеното оживление по време на Винитали 2008 в палатите на Сицилия, Кампания, Пулия (някои наричат тази област около петата на „ботуша” Новата Калифорния) и Сардиния. Изглежда модерният облик на италианското вино в някаква степен ще се окаже свързан с тези области. Впрочем изби от Сицилия като „Донафугата” и „Планета” от години се радват на високи оценки във винените класации и на изострен интерес сред ценителите по света.

Самите италианци проявяват страстна привързаност към Амароне – специално вино, което се прави от сортовете Корвина, Рондинела и Молинара по стара технология (appassimento). Обраното грозде се оставя за няколко седмици на дървени скари в затворено помещение, така че около 30% от водното съдържание в зърната се изпарява преди винифицирането. Виното е с тъмен гранатов цвят, много ароматно, с мощно тяло и усещане за мекота, сладост и горчивина с нотки на черен шоколад, бадем и презряла дива череша с костилка. Класическото Амароне е от Валполичела (Верона). Подобна технология (сфорцато) се прилага и при някои червени вина в Ломбардия, както и на други места. Любопитно е, дали ако се приложи в България, биха се получили интересни вина? Вероятно.

Сред импозантните събития на Винитали 2008 беше дегустацията на 12-те най-велики италиански вина от реколта 1997, селектирани от списание „Civilta del Bere”. В селекцията бяха включени: Planeta – Santa Cecilia, IGT Sicilia (85% Nero D’Avola, 15% Syrah), Falesco – Montiano, IGT Lazio (100% Merlot), Tenuta San Leonardo – San Leonardo, IGT Trentino (60% Cabernet Sauvignon, 30 %Cabernet franc, 10% Merlot), Tenuta San Guido – Sassicaia, Bolgheri DOC – Toscana (85% Cabernet Sauvignon, 15% Cabernet franc), Allegrini – La Poja, IGT Veronese (100% Corvina veronese), Banfi – Poggio all’Oro, Brunello di Montalcino DOCG, Toscana (100% Sangiovese), Luce della vite – Luce, IGT Toscana (50% Sangiovese, 50% Merlot), Argiolas – Turriga, IGT Sardegna (85% Cannonau, 10% Malvasia near, 5% Carignano), Conterno Giacomo – Barolo Monfortino DOCG, Piemonte (100% Nebbiolo), Caprai – 25 Anni, Montefalco Sagrantino DOCG, Umbria (100% Sagrantino), Masi – Mazzano, Amarone della Valpolicella DOC, Verona (75% Corvina, 20% Rondinella, 5% Molinara) и Antinori – Solaia, IGT Toscana (75% Cabernet Sauvignon, 20% Sangiovese, 5% Cabernet franc).

Лично собствениците на избите представиха своите произведения, така че публиката, съставена изключтелно от хора, за които професионалният интерес към виното понякога градира до едно полурелигиозно чувство, можаха да видят на едно място светила като Леонардо Фрескобалди, Николо дела Рочета, Албейра Антинори, Алесио Планета и т.н. Да се опитат едновременно тези вина е рядък шанс, особено като се има предвид, че цената на великолепната 12-тица (в бутилки магнум - 1,5 л) е около 50 000 евро. Естествено, тези цени са по-скоро изключение за изключителни вина. При масовите цените варират от 3-4 евро за много добро качество и стигат до 30-35 евро за резерви и селекции с върхово качество. (Става дума за цени в избата.)

За Италия виното е стратегически продукт. Тук се произвежда около една пета от цялото вино на света, а с дял от 18% процента на световния пазар тя е на второ място след Франция (35%). През 2007 г. страната е произвела 43 млн. хектолитра и е изнесла 19 млн. При износа ръстът е около 8% в сравнение с 2006 г. като най-голям е при пенливите вина – 22% като стойност и 19% като количество.

Винитали 2008 ясно очерта някои световни тенденции в бранша. Първата е свързана с производството на все повече елитни вина с много високо качество и адресирани към публика, за която виното е устойчива част от представата за просветен лукс. Към подобна аудитория бяха насочени много от организираните семинари и дегустации. Виненият пазар в Европа от десетина години стагнира поради силната конкуренция на вина от т.нар. Нов свят, което е причина за втората тенденция. В момента трескаво се настъпва към нови пазари на изток в страни като Китай, Индия, Япония, Русия, Корея, Сингапур и Виетнам, където културата на виното, макар и бавно, пуска обнадеждаващи корени. На Внитали 2008 това ясно пролича в множеството семинари, посветени на динамиката на продажбите в тези страни, както и чрез присъствието на много азиатски винени журналисти и търговци.

Преди Винитали във Верона се провежда Световен енологичен конкурс (International Wine Competition), в който т.г. участваха 3654 вина от 32 страни, оценени от 105 членно жури от технолози и винени журналисти от цял свят. Сто вина получиха златни, сребърни и бронзови медали, а 1096 бяха удостоени с почетни дипломи (Gran Menzione). Сред последните имаше и няколко български – един траминер и две кювета (сира, каберне и рубин) на „Тера Тангра” и три червени вина на „Катаржина Естейт”. Изненада беше доброто представяне на вина от Канада, Чехия и Гърция, както и присъствието на турско вино сред наградените, което впрочем е индикация за все по-интензивно разширяващата се световна география на виното.

Винитали 2008 недвусмислено представи Италия като страна, от която в обозримо бъдеще може да се очаква още по-сериозно влияние в световната винена мода, каквото тя винаги е имала в други модни сфери. Възходът на т.нар. супертосканци през 80-те може да се окаже само част от един мащабен и трепетно очакван от ценителите процес.



Прочетете още
 
Кианти

Кианти е невралгичната точка на Тоскана, в която се събират вековна история, мъдра умисъл, посредствено изпълнение, спираща дъха природна красота и бутилка, наречена „фиаско”. ... прочети


 
Бароло и Барбареско

Статията е написана за списание "Дивино" и се публикува тук с любезното съгласие на издателите му. ... прочети

 
Prosecco

Съдбините на просекото – звънтящо-пенливата италианска напитка, олицетворение на леката и въздушна безгрижност във винения свят – са на път да се променят. Към по-добри, надяват се всички, които о... прочети


 
(Не)Фатални италиански заблуди

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското - почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като... прочети


 
Поредната италианска криза

В началото на месец април 2008 международната и българска преса затръбиха за поредната криза в Италия: този път не политическа, а хранителна. Аферата “Моцарела”, при която тонове заразено с диокси... прочети


 
Италианската система за качество на виното

Историята на италианското вино е впечатляваща: първите лозя датират от около 800 г.пр.н.е. Етруските са произвеждали вино както за консумация, така и с цел търговия. Римляните развиват дори системи з... прочети

 
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter