за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Нашето мнение
В тази рубрика споделяме с вас нашето и мнението на гостуващи ни автори за всичко, свързано по някакъв начин с виното: ресторанти, хотели, ястия, места, личности, картини, кино, книги ...

Домашните вина - заслужена гордост или надценена реалност
Стойчо Стоев

Енологът Стойчо Стоев е член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България. Към момента е главен енолог на винарска изба "Логодаж". Познат ви е вече от рубриката "10 въпроса за виното към ..."

Времето, историческите събития и начинът на живот са подтикнали българите към формирането на култ към домашното. Терминът “домашно” е мярка за качество и символ за предпочитание във всички традиционни родни производства, възникнали и развили се някъде далече в миналото на страната ни. Макар все повече да започва да звучи гротескно и като антиреклама при доста продукти с развита технология, марката “домашно” има своите почитатели. Особено много са те във винопроизводството.

Малко са народите в Света, които могат да се похвалят с хилядолетни традиции във производството на вино. Те са дълбоко в историята на народите, населявали земите ни, много преди създаването на българската държава. През вековете виното се е превърнало в част от българския бит. Заменило веднъж традиционните напитки на двата, слели бъдещата си история народа- кумисът на българите и оловината на славяните- то е издържало на превратностите на времето, филоксерата, природните бедствия и дори на концепциите на управниците.

Дали защото се прави привидно лесно или защото е производство с хилядолетни традиции, но от вино разбира едва ли не всеки българин. И българинът силно вярва, че има това умение. Гордост е да наточиш вино от бъчвата си и да се похвалиш пред приятелите с умението си да претворяваш гроздовия сок в еликсира на боговете. Проявление на тази вяра са и непрекъснато увеличаващите се конкурси за домашно вино. От дълги години участвам в качеството си на дегустатор в такива конкурси. И макар оценките ми за вината в повечето случаи да са доста критични, хората продължават да ме канят да оценявам вината им.

Трудно е да се отговори еднозначно на въпроса за или против домашното винопроизводство. Най-напред трябва да се дефинира що е то домашно вино. Дали това е бъчвичката с 500-1000 литра вино, което си произвел от гроздето на собственото си лозе за да си пиеш само него през годината; дали е засиленото в момента производство на микроиндустриални количества вино, което предвидливи винари са направили от закупено грозде с цел да го продадат без акциз; или домашно вино е виното, произведено без солидни професионални познания, по технологията “смачкай грозде, пий вино”. В повечето случаи производителите на домашни вина са лозари. Те правят домашното си вино от гроздето, което сами са си произвели. Голяма част от тези лозари имат професии, съвсем различни и далечни от лозарството и са станали такива по съвместителство, в резултат на връщането на земята. Тази категория винопроизводители има една положителна черта- знае че добро вино се прави от добро грозде. Отбират най-добре узрялото грозде за собствената си бъчва, а останалото предлагат за продажба. Очакванията им за произведено елитно вино обаче остават някъде в мечтите. Втората категория са хора, обичащи да си правят сами виното. Те не са нито лозари, нито някога ще станат такива. Купуват си грозде, четат книги за виното, черпят съвети от тук от там и запретват ръкави. Но и едните и другите не искат дори да приемат факта, че елитно вино се прави с много умения; че виното е интелектуален продукт, че производството на добри вина е контролиран процес с високоразвити технологии, започващи с избирането на подходящия терен за подходящия сорт лоза и завършващи ако щете с правилната температура на консумация на виното.

Много са домашните вина, които съм дегустирал, но рядко повече от 10-15 % от тези вина са имали някаква стойност. Останалите са или с някакъв дефект или просто пределно посредствени. Опитал съм се през годините да проследя, дали най-добрите домашни вина се правят от едни и същи винари, дали има повтаряемост на доброто качество и дали поддържането на добро качество в две или три поредни години е резултат на познанията за виното. И установих, че такива винари наистина има, но те са твърде малко. Обикновено се разчита на доброто грозде и на божията помощ. Малко са домашните винари, които могат да си обяснят процесите при превръщането на сока във вино; да си обяснят защо и как трябва да се следят едни и същи показатели; кога, как и при какви условия да се правят различните манипулации на виното. Дори и традиционно добрите винари работят емпирично. Те разчитат повече на рутина. Промяна в технологията им за тях е неоправдан риск. Познанията за винарските съдове, начините за подготовка за ползване, хигиената и поддържането им е друг съществен пропуск в домашното винопроизводство. Срещал съм всевъзможни и причудливи рецепти за почистване на съдове, както и какви ли не материали от които са направени. Твърде малко са хората, които знаят кое е дървото, което е подходящо за тяхното вино; как трябва да бъде обработена бъчвата от това дърво и как да бъде поддържана. Твърде малко са познанията за болестите, към които е склонно виното. Борбата с тях е почти винаги закъсняла.

В цялата тази ситуация какъв е смисълът на домашното винопроизводство. Да сърбаш това, което сам си надробил пък било то и домашен оцет; да се правиш на винар само за да се пъчиш, че от твоето по-хубаво няма или да създадеш продукт с име и постоянно качество. Последното изглежда трудно и безсмислено. Първо, защото с производство на една бъчва вино освен местна известност друго не можеш да постигнеш. Второ, защото за да се поддържа постоянно качество е нужно много повече от производствена схема тип “ и баба знае”. И оценките за такова вино ги дава пазарът, а не производителят. А на пазара референции, като “от моето по-добро няма” просто не се котират.

Време е учителите, лекарите, адвокатите, търговците и останалите професионални прослойки, правещи се на винари къде по принуда, къде от любителски интерес, да разберат че винопроизводството е професия, също като техните. Че не може да правят вино в свободното си време, така както един винар не би могъл да бъде лекар или адвокат по съвместителство.Производството на добро вино е призвание, виното е интелектуален продукт, технологиите за производство на който непрекъснато се развиват. Производството на домашно вино е съпоставимо например с производство на домашен компютър или домашен автомобил. Ще бъде винаги обичано, но никога достатъчно добро.



Прочетете още
 
Roadshow с вината на Иво Върбанов

ВИНЕНА ЛИСТА: ... прочети


 
Винен бар Булерия

В края на месец април 2010 в София отвори врати ново заведение - виненият бар с екзотичното име Buleria (за него четете накрая). ... прочети


 
Ранната смърт на виното в България

Авторът на статията – Димитър Димитров - е на 29 години, от Харманли. От 7 години работи като сертифициран сомелиер за Celebrity cruises, през последните три от които е и Cellar Master. Изработ... прочети


 
Старите вина - гарантирано качество или предизивкателна мода за богати

Стойчо Стоев е член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България. Към момента е главен енолог на винарска изба "Логодаж". ... прочети


 
Ресторант “Да Види”

Преди известно време някъде, мисля в някой от броевете на “Бакхус”, четох интервю с мениджъра на ресторант “Да Види”, което изплува пред очите ми при поредното ми посещение в ресторанта. В интервю... прочети


 
Здравословните аспекти на любовта към виното

Фактът, че насладата от чаша вино от време на време допринася за благоразположението на тялото и душата е известна отдавна и намира израз и в думите, които си казваме, когато отпиваме от чашата - ... прочети


 
Ресторант “Талисман”

В началото на тази седмица в София отвори (отново) врати ресторант “Талисман” на ул. Д. Хаджикоцев, в кв. Лозенец. Подобно на другите медии, бихме могли да ви обърнем внимание главно върху факта, че ... прочети

 
Ресторант "Вишните"

(Този път не в контекста на избирането му от списание “Бакхус” за Ресторант на годината, а в светлината на личните ни наблюдения). ... прочети


 
Вечеря с топ-тоскански вина от 13 май 2005

На 13 май в ресторант “ForEgo” в софийския Best Western Expo Hotel се проведе едно от за съжаление редките в София винени събития – винената вечеря със супер-тоскански вина, организирана от списан... прочети


 
10 следващи >>>
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter