за сайтаза рекламаза контактотговорности  
Виното - Vinoto.com - Vivat Vinum
  И историята
  Античност
  Средновековие
  Модерното вино

  Фактори
  Лозата
  Климат
  Концепция за тероара

  Гроздето
Тема на
месеца

  Как става?
  Общи процеси
  Бяло
  Червено
  Розе
  Шампанско
  Шери
  Портвайн

  По света

 В България
  Райони
  Сортове
  Винопроизводители
  В избата
  Как да съхраняваме
  виното
  Как старее виното
  На масата
  Сервиране
  Винени аксесоари

  Виното
  и храната
  Готвя с вино
  Дегустацията
  Речник
  Нашето мнение
  Вино и литература

  Книги
  по темата


  Нашите
  вина


Климат
Температура


Климатът се явява вторият по значение след лозата и със сигурност най-непредвидимият фактор, от който зависи винопроизводството. Различните климатични фактори - температура и температурни амплитуди, сумата на валежите, сила на вятъра, продължителност на слънчевото греене – всички те играят значителна роля за качеството и типа на виното, което може да се очаква от даден регион. Не винаги тези фактори действат в унисон – когато, например климатът се грижи за достатъчното снабдяване на лозата с вода, т.е. вали изобилно и често, това може да означава, че температурите са ниски и лозата не получава необходимото количество слънчева енергия.

Идеалната за правенето на вино точка от земната повърхност, в която всички климатични фактори взаимодействат оптимално, по всяка вероятност не съществува. Освен това всеки отделен сорт има различни изисквания що касае тези климатични фактори и това, което е добро за пино ноар, може никак да не е задоволително за ризлинг. Именно тук човекът има важната задача да прецени кой е най-подходящият сорт за конкретния регион.

Температура и температурни амплитуди

Годишните, месечни и дневни температури, както и дневните и годишни температурни амплитуди са определящ за реколтата фактор.

Зимата трябва да е дотолкова студена, че да осигури на гроздето важния за него възстановителен зимен сън. Когато температурите падат редовно под -15°С (Русия) е необходима защита от измръзване. В зависимост от региона, през зимата лозата е изложена на различни температури, като най-ниски са те в регионите с континентален климат. Особено студоустойчив е ризлингът, който се справя дори със студове от -20°С.

При средни температури от около 10°С през пролетта започва вегетационния период на лозата. Опасността за младите, крехки растения през пролетта идва най-често от пролетните слани и измръзването - температури от -1° С могат да окажат неблагоприятно въздействие върху реколтата.

Оптималната за растежа на лозата температура през лятото е 25°С. През август или септември - месеците от вегетационния период на лозата, които са подчинени изцяло на растежа и зреенето на гроздето, температурният оптимум се движи в диапазона 15 - 21°С. В долната му граница се получават елегантни и фини бели вина, а в горната – плътни, силно алкохолни и с по-ниска киселинност вина.

При температури по-ниски от 15°С гроздето по всяка вероятност няма узрее напълно, което определено ще се отрази върху виното. Прекалено високите температури през фазата на зреене на гроздето водят до разграждането на яблъчна киселина и други ароматни вещества и като краен резултат се получават плоски вина без особена свежест.

Оставяйки настрана общите правила, всеки сорт си има собствени представи за температурния оптимум, необходим за пълноценното узряване на гроздето му. Две от най-чувствителните “примадони” са сортовете “Пино ноар” и “Ризлинг”. И двата сорта идват от области с по-студен климат, единият ранно-, а другият – къснозреещ. Засадени в прекалено топли области, те узряват прекалено бързо, натрупват достатъчно захари, но малко киселини, от което се нарушава баланса им.

Резултатът са макар и тежки и плътни, някак си груби вина, които не притежават и частица от елегантността и финеса на един немски или австрийски ризлинг или на червеното бургундско вино.

Не само абсолютните стойности на температурите, но и температурните амплитуди имат решаващо значение за зреенето на гроздето, а оттам и за качеството на виното. В някои винарски региони разликата между дневните и нощни температури е значителна. Принципно температурата на въздуха е най-висока в ранния следобед, а най-ниска – преди изгрев слънце.

Във фазата на зреене на гроздето, когато оптималните температури са между 15 и 21°С, прекалено големите отклонения от този интервал не са особено желани. Ако през нощта температурите се понижат значително под 15°С, процесът, при който в гроздето се образуват така важните за него багрилни, вкусови и ароматни вещества се забавя, дори може и да спре изцяло, тъй като отговорните за протичането му ензими преустановяват дейността си.

От друга страна, нощният хлад може да бъде истинска благодат за гроздето и да прави възможно узряването му - такъв е случаят в горещите винарски региони. Високите дневни температури там изобщо не позволяват на ензимите да работят през деня и нощният хлад е задължително условие за получаване на вино изобщо. Такива региони са испанските Торо и Рибера дел Дуеро, както и някои части от Прованс в Южна Франция. Тук през деня е толкова горещо, че тъмните гроздови зърна могат да се нагреят до температури, надвишаващи с 20 градуса тези на околната среда и процесите на зреене протичат само през хладната нощ. Нощният хлад предотвратява също така и изпаряването на важните ароматни вещества и киселините, които правят вината от тези области толкова добри.

Значение имат и температурните разлики между най-топлия и най-студения месец на годината. Най-малки са тези различия при умерения океански климат, тъй като океанските въздушни маси регулират температурите. Есента в такива региони е дълга и със сравнително постоянна температура и предлага на гроздето оптимални условия за зреене. Ако, разбира се, другите фактори като валежи и продължителност на слънчевото греене не поднесат неприятни изненади. Типични примери за области с океански климат са Бордо и долното течение на Лоара във Франция, части от областта Риоха, Испания, както и в Северозападна Португалия, откъдето идва “Вино Верде”.

Най-големи са годишните температурни разлики в областите с континентален климат. Тук на горещите и често сухи лета се противопоставят много студени зими, през които се е случвало да измръзнат цели лозови масиви. Такива винарски региони има в по-голямата част на Източна и Югоизточна Европа, областта Бургенланд в Австрия, Бургундия и Елзас във Франция, в централно-испанското плато.



Прочетете още
 
Валежи, вятър, слънчево греене

Особено важен за винопроизводството фактор се явява годишната сума на валежите. Смята се, че в региони с по-студен климат са достатъчни около 500 мм годишно за снабдяването на лозата с дост... прочети


 
  нагореначало
 Новини
23-03-2013
Вторият Балкански винен конкурс и фестивал (BIWC 2013) ще се проведе на 16-19 май 2013 в Гранд Хотел София, България
18-06-2012
БИН 41, Мерло 2008 на САНТА САРА е НАЙ-ДОБРОТО БАЛКАНСКО ВИНО за 2012 г.
25-05-2012
За пети пореден път София се превръща в столица на австрийското вино


  Клуб "Винен  наблюдател"

Винен индекс


 Любопитно
  • Вещество от състава на червеното вино помага в борбата срещу затлъстяването
  • КИТАЙСКИ АРХЕОЛОЗИ НАМЕРИХА ВИНО ОТ ПРЕДИ 2400 ГОДИНИ
  • Парфюмът и виното

  •  Абонамент
    Абонирай се за новото в сайта
    име

    e-mail

      Чуй вината

      10 въпроса
      за виното

     Търсене
     
     Препоръчай
    Препоръчай на приятел
    e-mail на приятел

    твоя e-mail


      за сайтаза рекламаза контактотговорности  
      (C) 2004-2017, Vinoto.com Created by ABC Design & Communication 

     
    counter