Австрия: вина за напреднали
Ясен Бориславов
Всичко по-интересно там е станало през последните 20 години
За първи път опитах австрийско вино преди пет години. Беше грюнер велтлинер от избата „Валтер Бухегер” в Кремс. Останах приятно изненадан и леко притеснен, за да не кажа засрамен. Австрия беше бяло петно във винарските ми познания, за които тогава имах претенцията да не са съвсем скромни. По-късно с известно облекчение разбрах, че австрийските вина са започнали да излизат от анонимност сравнително отскоро и появата им на българския пазар е част от това усилие. Повратен момент в тяхната бурно растяща популярност през последните десет години е една сляпа дегустация в Лондон от есента на 2002-ра, когато няколко австрийски грюнера застават в челото на класацията, измествайки елитни бели вина от Франция, Калифорния и Австралия, а най-доброто шардоне се оказва също австрийско. За австрийските винари тази сляпа дегустация е нещо като прословутото „Парижко възмездие” от 1976 г., когато пак в сляпа дегустация калифорнийски вина в стил „Бордо” са били оценени по-високо от френските и скоро след това Калифорния трайно се настанява на световната винена карта.
От края на 90-те подобни промоции на модернизиращата се австрийска винарска индустрия са правени и на други места по света и резултатите са били окуражаващи, но Англия си е Англия. Нейният винен пазар винаги е бил индикатор за динамиката на процесите в бранша. Историците знаят, че тъкмо на англичаните дължат в голяма степен световната си слава апелации като Бордо, Херес, Порто и др. Резултат от онази лондонска дегустация е трайното включване на австрийски грюнери във винените листи на повечето сериозни английски и американски ресторанти.
През март т.г. Wine Advocate на Робърт Паркър публикува оценките на 640 австрийски вина и 260 от тях имаха над 90 точки. Тази класация би изглеждала като разточителен маркетингов жест, ако високите оценки не се споделяха и от други авторитетни винени издания и форуми. (International Wine Challenge 2009, Decanter World Wine Awards 2009, Wine Spectator, May 2009)
Коя е причината в специализирани издания през последните години да се говори за Австрия като най-динамично развиващата се винена страна и то със суперлативи от типа Austrian wine miracle? Светът на виното е свят на пулсиращо любопитство и любознателност, той постоянно търси нови вкусове и стилове, жаден е за нови звезди и сигурно е склонен да ги (до)измисля, когато животът не ги предлага. Случаят с Австрия определено не е такъв. Нейният успех е резултат от планомерно и упорито движение срещу течението, а не щастлива игра на съдбата.
Странно е, че културата на виното в Австрия има почти толкова стара история, колкото във Франция. Най-ранните сведения са от времето на римската колонизация, а първите стандарти в лозарството и винарството са свързани със средновековните манастирски стопанства (включително на цистерианци и бенедиктинци), както са създадени и някои легендарни апелации в Бургундия, които днес продължават да бъдат обект на почти религиозно отношение сред винените ентусиасти. В град Рец, винарско селище от преди 700 години, а днес център на винарския регион Вайнфиртел (Wienviertel) в Долна Австрия, старите винарски тунели са дълги 22 км (някои на 25 м под земята) и изглеждат не по-малко импозантни от избите на бургундските херцози от династията Валоа в Бон. Все още запазените живописни винарски улички (Kellergasse) на много места във Ваграм и Камптал с миниатюрни изби в края на всеки лозов парцел издават едно исторически устойчиво отношение към лозата и виното като поминък и светоусещане. Изглежда векове наред Хабсбургите са били прекалено заети с оправянето на световните работи и не им е оставало време за собствените вина. Такива съмнения поражда традиционният винен жанр Gemischter Satz - пивки и свежи вина от различни сортове, размесени в лозето, които все още се предлагат в типичните местни кръчми (Heurigen) и които австрийците често пият разредени със сода (G’spritzer).
Парадоксално е, че почти всичко, което разпалва актуалния интерес към австрийските вина, е станало през последните 20 години. Друг парадокс (или мъдър ход) е това, че Австрия е успяла да модернизира своята винарска индустрия, да направи разпознаваеми своите вина и да им създаде персоналност, без да загърбва своите традиции, свързани местни сортове.
Модерната винена история на Австрия започва през 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Местните производители не обичат да си спомнят за това, но и не го премълчават. След това е приет нов закон за виното, гарантиращ строг контрол на качеството. Освен това започва процес на преподреждане на приоритетите и преосмислане на стратегията за развитие в бранша. Двигател на промяната е създаденият през 1986 г. Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board).
Лозята в Австрия са около 52 000 хектара, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Бургенланд, Щирия и Виена. В края на 80-те и през 90-те години са обособени 16 винарски региона със специфични почвени и климатични условия, позволяващи да се търси персоналност на вината. По-известните апелации са Вахау, Кремстал, Камптал, Вайнфиртел, Трайзентал (тук се правят най-добрите грюнери и ризлинги) и Терменрегион в Долна Австрия, района около езерото Нойзидел и Среден Бурганланд, Североизточна и Южна Щирия. В страната има около 20 000 производители на грозде и вино, като преобладават семейни винарни, обработващи между 5 и 25 хектара лозя и произвеждащи между 30 000 и 200 000 бутилки. Значителна част от тях са експортно ориентирани. Големи изби като „Ленц Мозер” (19 млн бут.) и „Винцер Кремс” (18 млн. бут.) са по-скоро изключение. Общото годишно производство е около 2,5 млн хектолитра, като 73% се продава на вътрешния пазар.
Отглеждат се няколко десетки сортове грозде, като преобладават белите (70%). Макар в някои райони да се правят впечатляващи вина от международни сортове (Совиньон блан и Шардоне в Щирия, а също Пино ноар, Каберне и Сира в Терменрегион и Бургенланд) образът на австрийското виноделие е доминиран от местни сортове като Грюнер Велтлинер, Ризлинг, Велшризлинг, Вайсбургундер, Мускателер, Цирфандлер, Ротгипфлер, както и Цвайгелт, Блауфренкиш и Санкт Лаурент за червени вина.
Две трети от вината са с категория Qualitatswein. От 2003 г. е въведена и собствена система на апелациите DAC (Districtus Austriae Controllatus) като индикация на типично за определени региони и сортове качество. В тази най-престижна категория засега са включени грюнери от Вайнвиртел, грюнери и ризлинги от Трайзентал, Кремстал и Камптал и блауфренкиш от Среден Бургенланд. Въвеждането на DAC - зони е начин да се избяга от германската система, иронично наричана тук The German sugar pyramid, по чиято логика качеството на виното расте по скалата Spatlese - Auslese – Beerenauslese - Eiswein и т.н., т.е. с увеличаването на захарния градус в мъстта. Чрез DAC - зоните вината говорят с езика на тероара и развиват собствена идентичност.
Тайното оръжие на австрийските винари е Грюнер Велтлинер, който заема 33% от лозята. В миналото никой не се е отнасял сериозно към този стар местен сорт с недоизяснен произход. Единият му родител е Траминер, но другият не се знае. През 80-те години винари от Вахау решават да проверят действителния потенциал на Грюнера като ограничат добивите и поемат риска да изчакват оптималното узряване на плода, което понякога означава гроздобер през ноември. Резултатите се оказват меко казано впечатляващи и примерът е последван от съседните винарски райони – Кремстал, Камптал, Ваграм, Трайзентал и Вайнвиртел. Разнообразието от типове почви в тези райони позволява да изпъкнат различни характеристики на сорта. Преобладаващите песъкливо-глинести почви във Вайнвиртел дават сочни вина с подчертана плодова свежест (грейпфрут, лимон, ябълка) и елегантна пиперена пикантност. Песъкливо-чакълестите почви на льосова основа във Вахау придават елегантна строгост на вината. В Кремстал, Камптал и Трайзентал, където значителна част от лозята са на тераси върху стръмни хълмове от първични почвообразуващи скали, пясъчни шисти, льос и варовик, грюнерите стават още по-пищни, с обемно тяло, разнопосочни плодови и пикантни нюанси (цитрус, ананас, круша, кайсия, бял пипер и ... току що изпечен сладкиш, поръсен с пудра захар в кухнята на съседката) и интензивна минералност, която варира между усещане за мокър камък и морски бряг с мидени черупки. Заради богатството от нюанси в аромата и вкуса някои критици ги определят като барокови вина. Грюнерът освен това има забележителен потенциал за стареене, което го прави още по-привлекателен.
В същите винарски райони се прави и най-добрият ризлинг - другата емблема на модерното австрийско виноделие. Той определено е по-различен от ризлинга в Германия, Елзас и други части на света. Австрийският е по-сочен и плътен с гъвкави, вибриращи киселини и подчертано плодов характер със значително разнообразие от нюанси – праскова, кайсия, мед, цветя, цитрус, ананас, гъби, гума, мъх, към които отделните тероари добавят минерални нотки на камък и морски бряг. При най-добрите образци характеристиките на тероара доминират над характеристиките на сорта, поради което тук рядко и то при стари реколти се появяват смятаните за типични за ризлинга петролени тонове (дзифт, нафта, газ).
Бурно растящият интерес към австрийските бели вина естествено поражда любопитство и към червените. Най-популярният местен сорт с 9% от насажденията е Блауер Цвайгелт (вината са подчертано свежи с вишнево-черешов аромат), но най-перспективните са Блауфренкиш и Санкт Лаурент, отглеждани основно в Бургенланд. Според някои прогнози австрийските червени вина могат да повторят успеха на белите. Впрочем в цитираната по-горе класация на Wine Advocate от март т.г. за много наблюдатели изненадващо е било не толкова високото качество при белите, а оценяването на австрийско червено вино (блауфренкиш) с 95 точки.
Историята на австрийския успех показва, че виненият свят не е окончателно нареден и сигурно никога няма да бъде. Той се променя, развива се и в групата на отличниците винаги ще има място за още един.
|
за реклама
Тема на 
